Тотално съм объркана. Дали не е само вманиачаване?

[kay4yk]

Според мен и той те харесва, но не действа, защото знае, че приятелят му те харесва.

Бтв, много ми е сладка и забавна вашата историйка. Типична за 14-15 годишни тийнейджъри. Дано накрая се съберете.

Хих, мисии.
а бтв, приятелят мy замина за Швейцаря... и май никoга няя се върне в нашето даскало
и за мен е доста сладко, докато не дойде момента да говоря с него..

[fenastz]

Въпреки, че сигурно има около 238457 подобни теми, престрашавам се да направя още една, защото си мисля, чее никоя не отговаря точно на проблема ми.

Еми.. харесвам едно момче. Много. Ама МНОГО.
Той е в моя клас, но аз го харесвам още преди да го преместят в нашия клас.
С него и най-добрия му приятел бяхме на дискотека и Той си тръгна рано. А най-добрия му приятел ми призна, че е влюбен в мен от известно време. След което ми изтърси ' Аз знам, че Го харесваш'
А тогава още никой не знаеше!! само аз. Каза ми, че просто трябва да му призная и всичко щяло да се нареди. Питах защо, отговор - ще видиш. о.о

И кво, тоя идиот му е казал .

От тогава насам Той се държи супер хипер странно.
А са го настанили буквално пред мен в училище.
Той е доста по-различен от мен, с изключение на две неща.
Движи се със различни хора, абе... различни сме.
Обаче всеки път когато си говорим [ говорим - 2-3 изречения ]
имам чувството, че се срамува.. усещам нещо, което не мога да опиша.

Освен това ми прави някакви съвсем малки знаци, все едно не съм му безразлична. Обаче много малки.
Кара приятелите си да говорят с мен.. ей такива. Забелязах го в час :
говореше с един фр, след което въпросният фр се обърна, изгледа ме и каза: ' Знаеш ли, че ________ си има две гаджета? ' И аз само : браво на него, ще кажа на майка му. -.-

Звучи тъпо и детинско.. ама кво да прайм.
Някога забелязвам, че като сме например в градинката, ме наблюдава постоянно.
Непрестанно е в мислите ми. Денем и нощем. Мисля, че мога да кажа
'Обичам го' .

Но... напоследък си мисля, дали всичкото това не е просто игра, дали аз наистина го обичам,.. или просто съм 'привикнала' да мисля за него.
Всеки път, когато го видя.. ми се подкосяват краката.
Ама има едно гласче, което ми казва - ти си вманиачена с мисълта за него..

Ох, какви романи изписаах.

Ама имам нужда от помощ.
Дали аз трябва да предприема действия?
Или да го чакам..
Много е странен като характер ии не знам как да говоря с него.
А забелязвам, че и той не знае как да говори с мен. ..
Приключвам с романа, че станах досадна.

Моля, без гадни коментари на тъпи комплексарчета.

Die in shit.
Щом не уважаваш приятелите му, ще духаш.

[Slawi92]

Мисля,че ти трябва да действаш.
Разкрий му какво чувстваш.
В това няма нищо лошо.

Пробвай, нищо не губиш.

Никога няма да спечелиш, ако не рискуваш..Никога няма да разбереш какво ще бъде, ако не опиташ..И винаги ще се чудиш какво е могло да бъде...

[fakesmiles]

казаха ти го,дано послушаш.наистина е най-добре да му кажеш ти.няма значение дали знае,от кой знае и т.н.трябва вие да си поговорите