Започни работа някъде, попътувай малко лятото..

Стани по-самостоятелен, като поработиш над уменията си за адаптация едновременно с това! По думите ти, се справяш доста по-добре с последното, ала все още си доста далеч от нормална мъжка увереност. Няма рецепта как, на мен просто ми се изсипаха малко повечко нещица на главата, с които трябваше да се справя и това доста ме промени. На 20 и аз си бях хлапе още, не само на вид. Фитнеса ти помага за някаква измамна увереност по-скоро, ще се съглася отчасти с едно от мненията по-горе. За тонус е хубаво, нищо повече. Освен ако не тренираш много сериозно. При бойно изкуство нещата стоят съвсем другояче, ама ти не практикуваш такова. Преди години мислех да се записвам на кикбокс, адекватно приложим е в случай на нужда. Но се изисква бая свободно време и пари, това ме отказа. Особено времето. Хайде да не измествам темата.

Не ти трябват повече от няколко човека близо до теб, останалите са ‘познати’ и се виждаш тематично с тях, не ежеседмично дори, камо ли ежедневно. При мен е така. Проблеми с общуването нямам, нито с установяването на нови контакти. Повечко самостоятелност ти е жизнено необходима на теб в момента, ама не в смисъла на ‘ходА по заведения сам и забивам яки мацки’, а на ‘хващам се на работа при първа възможност, започвам да се оправям/пера/гладя и т.н. сам’, защо ли? Така се гради характер, така се трупа и увереност постепенно. Да знаеш, че действително можеш да се справяш и сам (то е крайно време, най-малкото) и да започнеш да го правиш. Университет – добре. Тренировки – хубаво. Има липсващи елементи обаче. Би могъл да поработиш и над изказа си. Да се зачетеш в някой-друг утвърден автор (няма да ти препоръчвам напосоки) и т.н. Не, за да ‘впечатляваш гугутките, като им цитираш Хемингуей’ след това, макар че при някои действа..ло>, просто да си обогатиш общата култура, да откриеш повечко странични гледни точки над проблемите си, може би да пообогатиш ценностната си система. Казвам ти го като човек, който чете сравнително рядко, но пък доста си подбира литературата. Предвид какво уча аз, за (не)щастие имам и немалко задължителна такава, понякога и оттам изскача по нещо полезно.

За момичето ли? Ти си знаеш най-добре, прави се преценка спрямо моментната ситуация. Аз лично много трудно бих се намесил като ‘трети човек’ в съществуваща връзка с надеждата да се превърна в основен. И не толкова заради принципния въпрос и ‘не прави, което не искаш да ти правят’. Просто ще ми е неприятно така да ми започнат отношенията с даден човек. Ако тя е склонна за нула време да зареже дълга/сериозна връзка заради теб, то е доста вероятно да повтори същото след време. А може и да греша, няма как да ти дам по-уместен съвет без да я познавам. Премисли още веднъж добре дали си заслужава. Това хич не ти е най-сериозният проблем, поне на база прочетеното.
Успех!

Беше ми приятно да пиша тук.