Много неща ни правят щасливи,много от тях ни нараняват и огорчават.
Ние,хората не сме ли изградени от много егоизъм и твърде много състрадание един към друг?...
Чувала съм много истории,много преживявания на хора,които не знаят какво искат от този живот,но прекрасно си го пилеят с хора които им го ослужняват.Запитах се ,защо хората искат някой до себе си ,но същия този човек ги мачка,наранява,подтиска и какво ние едни мазохисти ли сме в крайна сметка?!...Всеки,ще каже живота е по приятен с някой до нас,а този някой понякога не е честен с вас,бие ви,психически ви смачква и вие отново сте готови да го приемете в живота си ?!.
Ето такива хора са слаби за мен,безхарактерни и лесно маниполативни.
Но,има хора които предпочитат да изтърват питомното,за да гонят дивото.(и тези хора не разбирам).
Как може един ден да ти е скъп,а на следващия да ти втръсне?
Колкото и да се различаваме хората един от друг,толкова сме и еднакви.Относно връзките,цялата тази история е като един кръг ,всеки се върти в него..
Исках да кажа с всичките тези излеяния,не пропускайте шанса да сте щасливи щом ви се отдава такъв,не се наранявайте сами с хора които не са заслужили болката ви.