Пиша темата тук, защото май няма подходящ раздел за нея.
Днес, докато си пушех цигарата и си пиех кафето, ме налегнаха размишления.

Какво точно е щастието?
Не е ли то много относително и въобще има ли човек, който да е щастлив в абсолютно всеки аспект? Според мен не, но вие как мислите? Всеки си има някакви проблеми, съвсем нормално, но как успявате да достигнете до щастието?

Задавам си въпроса "Щастлива ли съм?" и отговорът е "не", а дори не мога да си обясня защо.
Финансово не мога да се оплача - нямам твърде много, но напълно достатъчно. Родителите ми ми угаждат на повечето прищевки, не на всички, разбира се, но и от това съм доволна.
Като всеки нормален тийнейджър, и аз голяма част от времето си прекарвам в спорове с майка ми, нищо особено. Мисля, че на тези години е нормално.
Харесвана съм - и от това не мога да бъда недоволна. Не съм имала "сериозна" връзка, но пък и не искам. А и не мисля, че на моята възраст е възможно да се получи нещо наистина сериозно.
Не съм затворена вкъщи. Пускат ме навсякъде. Нон-стоп съм по кафетата и дискотеките, за разлика от повечето ми връстници.

Та тогава къде ми е проблемът? Защо трябва да недоволствам или по-точно заради какво недоволствам, каква е причината? Е, аз сама не мога да си отговоря, едва ли вие ще можете.
Не искам съвет. Просто кажете мнението си, какво мислите по въпроса? Също така, щастливи ли сте? Ако да, кое ви прави щастливи, ако не, какъв е доводът ви?