Едно време говорех зад гърба на хората, защото не ми беше ясно, какви точно са ми възгледите и обсъждайки човек и постъпки град и утвърждавах светогледа си. С времето станах по-наясно със себе си и нямах нужда от това. Веднъж стана на въпрос за едно момче, което си имаше комплексите и пороците, пообсъдихме какъв и що бил. Един от приятелите ми мълча, мълча, питахме го какво му е, пък той ни отговори "Аз зад гърба на хората не говоря." и се зачете в нещо. Тогава разбрах всъщност как сме изглеждали и реших, че не искам никога повече ги чувам тези думи отправени към мен. На този приятел съм му истински благодарен, може да се каже, че ми отвори очите.