Приятелят ми беше същия в началото на връзката ни. Съветът ми е да не се изнервяш от това, че понякога не те допуска в мислите си. Казвах на моя "Добре де, не искаш ли да споделиш? Да ти олекне.", при което той ми казваше, че не е такъв, не обича да споделя, а да си реши проблемите сам. Тъпо се чувствах, но потърпях с надеждата, че той сам ще започне да споделя. Така и се случи. Но ако бях започнала са се изнервям, да се караме, да мрънкам, че не споделя, той щеше да се отчужди още повече.
Търпение.

Не всички намират за добре да разкриват душата си пред хората.