Отговор в тема
Здравейте, мили хора!
Имам проблем с омразата. Мразя бившия си приятел, имам се за нещо повече от другите, изпитвам злоба и лоши чуства и те само ме тровят. Мисля също че страдам от нарцисизъм. Знам че е лошо и искам да се променя. Ще ви помоля да ми поднесете малко конструктивна критика, а не безмислени обиди. Осъзнавам, че съм по-различна от вас и може би дори лоша, и ще се радвам да ми помогнете.
Ще започна с това, че мразя секса. Отвращава ме и ме кара да страдам. Мразя го и търся момче, което да не иска секс от мен, но изглежда, че това е невъзможно явление. Имам чувството, че някой се опитва да се домогне до мен, щом започне да ми прави намеци и т.н.
Отвраващам се при най-малкия закачлив комплимент, свързан с външния ми вид или нещо „по-неприлично”. Искам да се говори с мен само на сериозни теми и да виждат в мен една интелигентна личност с много интереси, и преди всичко човек, а не жена.
Пазя себе си добре затворена в сърцето си и не давам никой да се доближи до мен, но същевременно искам обич и подкрепа. Лошото е, че времената са ме превърнали в затворена комплескарка, която иска единствено да получава, но не и да дава. Страх ме е от всички възможни ситуации, в които ще съм глупава, наивна и ще се подиграят с мене, защото съм имала много такива, както и унижения, и неспособност да общувам както трябва като цяло с хората, какво остава за мъжете.
Искам да намеря същество с което да се обичаме и подкрепяме, но да знам, че когато е разговарял с мен, не е имал за цел да се сближи с мен само за да ме вкара в леглото после. Мразя тези хормони и тая природа. Те движат на човек да съм му интересна, а не защото самата аз съм наистина интересна личност. Това ме кара да се чувствам незначителна и заобиколена от невъзвишени същества.
Имам фундаментален проблем с цялата природа и с устройството на света и мъжете. Даже свестните, умни мъже, с интелигентни възгледи и богата обща култура 1во си те представят как те чукат, а после вече им минава нещо по-сериозно през главата. Аз съм много чувствителен, горд и властен човек и не мога да си представя някой да ме приема като сексуален обект. И най-лошото е, че когато разговарям с мъже на тая тема, не постигам примирие. Вярно е, че има хора, които казват: „Аз жените не ги възприемам само като сексуални обекти”, но моят проблем е, че аз искам ВЪОБЩЕ да не ме възприемат като такава. Отвращава ме това, че на 1во място ще те погледнат в гърдите, лицето, краката, а на 2ри приоритет им е да те изслушат и да те възприемат като човек с чувства, идеали и мечти. Това много ме тормози. Търся сродна душа. Страх ме е от любовта зверски и не мога да се отпусна и да дам нищо от себе си на мъж, защото имам чувството, че само ще ме използва, независимо дали е влюбен, и че няма да ме оцени достатъчно, а аз искам да ме боготворят и вярвам, че има защо. Това обаче е невъзможно затова не се впускам във връзки.Пък и искам да става все на моята, да съм властна и силна жена, а не подчинена на мъжа, унижавана и т.н. Аз възприемам като унижение патриархалния модел, където мъжът ще ми е цар едва ли не. Искам да се налагам. Знам, че не е редно, но такива са чувствата ми – какво да правя с тях? Защо ги чувствам и как да променя това?
За протокола не съм грозна – мисля че съм средна хубост, защот е имало мъже които ме харесват и свалят, въпреки че не мога да се меря с баш красавиците, които никога не са сами.
Втори проблем е, че мразя. Недоволна съм от себе си, напоследък не се чувствам във форма, чувствам се дебела, потисната и депресирана, въпреки че никой не упреква външния ми вид. Мразя. Мразя бившия си приятел, въпреки че той се водеше влюбен в мен. Аз не бях, откровено казано, и осъзнавам че не ми е виновен с нищо, харесваше ме, ходеше след мен, донякъде се съобразяваше с мен. Аз осъзнавам че той няма грешка, но чувствам озлобление и все едно нещо ми дължи. Имам чувството, че целият свят ми дължи нещо. Знам, че не е така тоест осъзнавам го, но се чувствам вечно ощетена, недооценена и необичана. Да , това е комплекс, но как да си го реша? Имам чувството че всеки с нещо ми е длъжен и трябва да ме обича и боготвори. Мечтая си, да ме величаят. Както имам ниско самочувствие, така имам и огромно самочувствие. Изобщо аз съм интересен казус от психологична гледна точка.
Като малка са ме мачкали и унижавали, никога не са ме приемали, но аз вътрешно съм знаела, че съм повече от тях. Умно, грамотно и способно момиче съм, и повечето възрастни хора забелязват че разсъждавам като много по-голяма, че имам голям интелект, памет, интуиция и усет за нещата, за разлика от връстниците, които не правят много неща както трябва. Въпреки качествата ми се чувствам нещастна. Чувствам се като самотен гений понякога. Не коментирам дали е правилно, но го чувствам така. Осъзнавам, че аз наистина се имам се за нещо повече от другите и вярвам, че е така. Направо се обожествявам. Умна съм и не съм елементарна. Знам, че ще ви издразня с това, но аз ви говоря за чувства. Осъзнавам, че не трябва да съм толкова надута, обаче пък чувствам, че има защо. Имам конфликт с разума и чувствата.
Непрекъснато съдя хората и ги анализирам. Напоследък една вирт. приятелка сподели, че изглеждам мизантроп и че се дистанцирам от другите и поставям бариери в обшуването, а от всекиго можеш да научиш по нещо, нали така?
Моля ви, дайте своите съвети!
Пп. Ходя на психоложка, но нито веднъж не ме е критикувала – и тя повтаря че съм много развита и много ме харесва. Но аз живея нещастно, карам се с родителите, дистанцирана съм от хората и мразя мъжете. Почвам да си мисля че ми говори така за да продължавам да ходя и да давам пари, не знам. Псих. мисли че имам ниско самочувствие, но мен ме интересува какво мислите вие и как да превъзмогна проблемите си.
TLDR
Пробвай да послушаш психоаналитика си.
Какво е ТЛДР?
Не ходя на психоаналитик, а трябва ли?
Опитай се да ми помогнеш, моля те
TLDR = Too long didn't read
Ако човек чувства, че има проблеми с психиката и не е адекватен на околната социална среда може да посети психотерапевт от някакъв сорт.
Не знам за каква психоложка пишеш най-отдолу, но ме съмнява да ти иска само парите.
Пф.
Прочетох го. И аз като виден студент по психология да взема да се изкажа по темата, на която само аз в тоя раздел мога да дам смислен отговор ( с малки изключения ъфкорс)
1. Обкръжението - какво е това обкръжение? Пробвала ли си да разбиеш оковите на твоите приятели и да видиш как се държат хората в някакви други обстановки?
2. Мъжете - мъжете са живи същества, които имат биологичен код да се размножават. Ти също. Това е всеедно да мразиш хората за това,че имат коса (бог да поживи плешивците). Ти също имаш в себе си заложен този код, но е възможно и да си асексуална, което малко вероятно. По-скоро аз си мисля за някаква травма в миналото, която те е накарала да обобщаваш хората, да ги отхвърляш, да си представяш, че си повече от тях, за да не се налга да общуваш с тези индивиди. Тук всичко пак преминава към промяната на обкръжението, промяната на първостепенното очакване към хората.
3. Самоизпълняващото се предсказание - Когато от хората очакваш най-гнусното за теб поведение, няма как да видиш нещо различно. Очевидно бариерите ти са се вдигали с всяка изминала година, всяко изминало нараняване. Променяме настроението - променяме резултатите.
4. Всичко е лесно на приказки - ясно ми е, че с банда глупави изказвания няма да променя начина ти на мислене, защото се искат хора, които разбират от това и знаят как да те подкрепят в промените И хора, които те обичат и са готови също да ти помагат в трудностите
5. Личен опит - Реално всички хора са гнусни отрепки. Всеки крие в себе си някаква малка гад, която наранява. Аз, който ужким много ги разбира, все още не мога да си сваля бариерите, но за жалост нямам финансите да посетя психотерапевт.
успехЧИТА
Можеше да си останеш зад фейк-а
Може би нещо, което можеш да си поставиш сама като цел.
Избираш си един човек и малко по малко започваш да му делегираш доверие :Д. Докато накрая разбереш, че той няма да ти го предаде(макар че това никога не е сигурно)
защото например сега се доверяваш на хората във форума, само защото каквото и да направим ние, няма да има реални отражения върху живота ти. Тогава смелостта се вдига.
Пробвай горното и ще започнеш все по-добре да се развиваш в отношенията си с околните.
Светът е материален и всичко се върти около материята, колкото и да не ти се иска да е така. Поставяш всички мъже под общ знаменател, забравяйки че всяко правило си има изключения. Да, повечето гледат на момичето като сексуален обект, не като човек с качества и съответно недостатъци, но има и такива, които не се вписват в стереотипа. Виждаш си грешките, което означава, че си изминала половината пък към коригирането им, само воля ти трябва. Причината да мразиш е, че не можеш да простиш нещо. А само слабите не прощават. Гледай по-позитивно на нещата и както каза w0sh, опитай да се доверяваш повече, когато, разбира се, има основание.
Ако искаш да си щастлив - бъди.
Благодаря, w0sh, много помагаш,
но как да се избавя от обобщаването и категоризирането? Имам чувството че всички са ми ясни, и по-лошото е, че обикновено, в голям процент от случаите съм с правилна преценка за хората. Как се движат, как говорят ... не знам защо искам кой знае колко от тях. Много хора ми споделят, че имам завишени претенции към хората и мъжете - очаквам кой знае какво от тях, смислено, фундаментално.
Изживявам се като някакъв интелектуалец, и всички са ми ясни и ги оценявам и съдя, а не би трябвало, нали..
Днес докато мислех за това в автобуса очите ми се насълзиха. Не знам как да се отърся от обобщаването! Как?
Да, и аз самата съм едно голямо лайно, защото толкова хора съм наранявала и съм си играла заради едната глупост и комплекси. Много ми харесват твоите съвети обаче и ще се опитам да ги следвам.5. Личен опит - Реално всички хора са гнусни отрепки. Всеки крие в себе си някаква малка гад, която наранява. Аз, който ужким много ги разбира, все още не мога да си сваля бариерите, но за жалост нямам финансите да посетя психотерапевт.
Даже едната ти точка сериозно ме замисли - за приятелите. Та то аз нямам приятели или обкръжение, освен в клас, а bff не я броя, знаем се от години. Станала съм антисоциална точно заради това желание да осъждам и анализирам, и да се имам за повече от другите. В клас много се радвам, че всички ме харесват с изключение на един, дето целия свят му е крив, но я няма близостта. Просто наистина категоризирам хората и ги наблюдавам и научавам неща за тях, но не съм част от тях. Не знам, трябва да се приземя малко, защото имам чувството, че няма какво да науча от тях, а това не би трябвало да е вярно!
Още някой? Anyone?
Смажете ме от критики, ppl, трябва да се осъзная малко ...
пп. Благодаря на всички за отговорите, и тези на лс.
Познавам момиче , което е досущ като теб . Само че тя никога не би признала ,че е такава. Защо сама се правиш нещастна, поставяш си някви окови, които в следващия момент ти пречат? Защо не спреш да се величаеш сама? Вместо това бъди една от всички , слей се с тълпата общувай , усмихвай се ! Така до никъде няма да стигнеш ! Аз мисля че ти си влюбена в личността си и това въобще не ти е в плюс повярвай ! Много по приятно е да си един от всички, да общуваш , а не да се поставяш на пиадестал, да гледаш другите от високо, да не ги допускаш до себе си и да ги съдиш. Като ти прочетох темата направо се учудих как може сама да се правиш толкова нещастна ?! И съм убедена ,че има причина за това ти да си такава !!! Нещо е отключило тези мисли , този начин на живот и разсъждаване. Мисля че по този начин пропускаш адски много неща, ама адски.. И да добавя и аз забелязвам много неща , които другите не забелязват. Живея някак в бъдещето и всичките ми приятели го знаят. Знам ,че този човек е точно такъв, с точно такъв характер, знам защо в момента ме гледа и още много неща. Понякога и аз си мисля, че съм нещо много по-различно от останалите, но аз съм много щастлива ,защото дори да си мисля така ,осъзнавам,че аз съм една от всички- нищо повече и нищо по-малко..
Казваш, че имаш високо самочувствие и се имаш за повече от другите, но това, защото наистина си повече. Спрямо кого се съпоставяш? Това е много важно. Ако се сравняваш с тъпите кифли, естествено, че ако си нормално умно момиче, ще си повече от тях. Защо не опиташ да се сравниш с някои хора, които са на твоята възраст и са постигнали много. Например, участници на международни олимпидаи(не че това е мерило за интелигентност) и т.н...общо взето такива, които са нещо повече от средностатистически човек на тяхната възраст? По-умна ли си от тях? Ако не си, тогава защо се чувсташ като самотен гений? Помисли над това...
Никой няма да те смаже от критики, защото на всеки (или поне на повечето нормални и разумни хора) ще му стане ясно, че имаш проблем.
Като начало:
Смяташ ли, че има нещо в теб, което да отключва тази омраза към сексуалните отношения? Лош опит, грубо отношение от страна на някого?
Ти самата никога ли не си изпитвала сексуално желание и влечение към някого?
За да преглътнеш непоносимостта си към секса, трябва да станеш наясно с факта, че сексуалните отношения са една нормална част от връзката. Това че някой, който те обича, има сексуално влечение към теб, не го причислява директно към "мръсниците".
Когато човек обича друг, с времето задължително се появява желанието за сексуални отношения. Друг е въпросът, че едната страна не трябва да притиска другата при липса на желание, защото интимността е нещо, което трябва да е желано и от двамата, за да получат взаимно удоволствие.
Още нещо - за да бъдеш психически готова за изживяването СЕКС и за да го желаеш, а не ненавиждаш, първо трябва да си много на "ти" със себе си и с тялото си.
Ако ти лично не изпитваш порив да се докосваш и желание да се самозадоволиш, няма как да изпиташ порив към това някой друг да те задоволи сексуално.
Може би просто не се е появил човекът, който първо ще се влюби в теб и ще изпитате заедно взаимните си чувства, а после ще пристъпите, отново заедно, към по-физическата фаза в отношенията си.
А може би имаш някакъв придобит страх от секса като цялостно понятие?
Също нещо много важно - не е от значение само КАК момчетата ти намекват или какво показват, а е много важен начинът, по който ти го възприемаш! Ако считаш всеки поглед за сексуален намек, трябва да помислиш как да се отърсиш от това. Знай, че не всеки, който ти загледа дупето, иска да те грабне, да прави секс с теб, а после да те остави.
~~~
Относно омразата и нарцисизма - не се притеснявай, не само ти се чувстваш така. В днешно време все повече хора от обкръжението ни взеха да стават боклуци. Аз също осъзнах, че изпитвам нетърпимост към една огромна част от заобикалящите ме хора (не говоря за семейството, а за външния свят) - маниерите, схващанията, начина на изказване, начина на обличане и изобщо... цялостно ме влудяват.
Нормално е да се имаш за по-висша в среда, където чувстваш, че никой няма нищо общо с теб. Повярвай ми, аз съм същата. Просто последните ти два абзаца (преди послеписа) се припокриват на 90% с мен, като изключим историята с бившия ти приятел, и може би унижаването. Всеки го унижават в даден момент, няма как да се избяга от това, защото винаги ще има комплексари на света, но все пак не чувствам чак да съм била унижавана, или пък тормозена. Както и да е.
Чувала ли си за децата индиго? Прочети малко за тях. Ще се изненадаш колко общи характеристики ще ти изникнат. Отчаяна и ядосана, също като теб, наскоро се разрових в интернет и останах смаяна.
Дано съм успяла поне малко да помогна.
Смятам, че явно си преживяла някаква форма на травма и унижение като по-малка и това те кара да гледаш по подобен начин на отношенията мъж-жена. Не знам, намери си момче, което няма да е чак толкова зажадняло за секс с теб и извърви с теб този път, за да превъзмогнеш тази бариера, която те отвращава от секса и мъжете.
Другото - прекалено много анализираш хората около теб и живота като цяло. Повечето хора живеят без да мислят, което е супер зле, а ти като че ли мислиш прекалено много без да живееш. Живей повече, и то не най-умно винаги. Аз като цяло се смятам за доста умен, но най-яките ми случки (тези, които ме карат да се усмихвам всеки път, като се сетя за тях) не са особено умни и не са с най-умните хора. Защото в приятните мигове се действа, не се мисли. Това не означава, че не трябва да мислиш. Напротив! Това е нещо, което на повечето младежи им липсва и ти е голям плюс. Прави по-неспонтанни и непредвидени неща и случки, дори и с хора, които не са в представите ти за интелигентни и образцови младежи с висока култура (ако разбираш какво имам в предвид) и ще видиш, че ще ти се отрази добре.
А за високите изисквания - няма лошо да имаш високи изисквания към най-близките ти хора. Но недей да съдиш хората, когато част от изискванията ти, и ти самата видимо го съзнаваш, са сбъркани... или когато самата ти не отговаряш на тях.
А за омразата - не бъди толкова озлобена, гледай по-позитивно на нещата и живота. Ще се справиш с това и животът ти ще е хубав, ако малко си вярваш, ще стане реалност. ;]
Успех и повече усмивки в живота!!!
Каква е възрастта ти? Как така мразиш секса, и изобщо правила ли си някога и с колко човека общо? Мразиш секса като акт и не изпитваш никакво удоволствие или мразиш идеята, че някой иска да прави секс с теб само заради визията ти?
Не може да си нарцис и същевременно да имаш толкова комплекси. Мен хора са ме определяли като нарцис и като се замисля са били прави. Да си нарцис означава прекалено много да обичаш себе си, което само по себе си означава и води до егоизъм, взаимно свързани са. По това, което описваш, според мен ти си по-скоро краен сноб с много сериозни комплекси. Аз лично вярвам в теорията за множествената интелигентност, която накратко и най-обобщено казано означава, че може да си много интелигентен, начетен и надарен човек, но липсата на други качества като тези, които ти липсват не те прави по-умен от някой не толкова интелигентен човек, който пък не притежава твоите психични и духовни недостатъци.
Самият факт, че признаваш за грешките и недостатъците си говори, че осъзнаваш и може би искаш да промениш тези кусури в теб, което е добре за начало. Не можеш да поправиш грешка, която ти самата не осъзнаваш.
Всички жени инстинктивно, заради природата си се опитват да контролират обкръжаващата ги среда, включително и мъжете, но в твоя случай прекаляваш, и този ти комплекс ще ти донесе само неприятности. Мъжете, които са слабохарактерни, комплексирани, ненаясно с тестостерона си и напълно далече от идеята за Мъж като цяло са твоят избор, ако решиш да продължиш така. Не ме карай да се обосновавам за това, което ще кажа, но приеми като аксиома, че жена, която изпълнява изцяло или дори частично мъжки функции в една връзка или брак.. тази връзка НЕ Е пълноценна, против всякакви закони на природата е, и щастието в нея е почти невъзможно. Заложен инстинкт в жената е да се опитва да контролира, но когато бъде поставяна на място и силен мъж властва над нея, тя тогава изпитва истинско щастие, въпреки вродения си инстинкт за контрол. Привидно интелигентно момиче си и смятам, че ще разбереш за какво ти говоря и ще го усетиш дълбоко в теб.
Опитвай се да разбираш хората около теб и тогава ще си наясно с начина им на мислене и желания, и може би ще ги разбереш. Използвай интелекта си за да разграничаваш мъжете, които искат нещо сериозно от теб, и тези, които искат само да те чукат. Първичното в мъжа да гледа жената като потенциална секс плячка е нормално и би трябвало да ти доставя удоволствие отколкото нещастие, защото има много грозни и дебели жени, които никога няма да изпитат насладата от мъжко внимание и желание.
Това, че си интелигентна е добре, защото интелектът или го имаш, или го нямаш. Почти всичко друго е поправимо с време и желание.
Temet Nosce
벨야카
'93 набор съм, правила съм секс 2 пъти и не ми хареса (с един и същи човек). Тогава имах сексуална възбуда и влечение, бях много перверзна, но сега си давам сметка, че по-скоро съм се радвала да доставям удоволствие на гаджето, което съм "обичала" до отрицание. Бях на 13, знам че е прекалено рано. Имах полова възбуда, кефех се да ме опипват по органите и да правя "свирки" Имах си приятел, с когото нещата явно опираха само до това... Беше И по мое желание, но по едно време почна да ми става гадно, няма да обяснявам с подробности. Вече не знам дали наистина желаех секс тогава, или просто бях от тъпите лапета, които не искат да са назад и гледат да напредват в материала и пр.Първоначално написано от umri
Сега, на 17 години, нямам никакво полово влечение, не се самозадоволявам, с последния ми приятел нещата се провалиха, защото идеята, че ме желаеше ме отблъскваше крайно много. Идеята за секс ме отвращава, имам чувството че това е нещо, което само ще ми вземе, и няма да ми даде, и ще дам "предимство" на приятеля ми, ще му се дам, ще ме унижи и т.н. Отблъсква ме секса. Травмирана съм.
За нарцисизма... казвам го, защото откровено казано НЕ МОГА да ПОВЯРВАМ, че наистина съм като всички останали. Знам, че трябва да го повярвам, но НЕ МОГА. Просто го знам на теория но се имам за нещо по-различно, по-възвишено, по-умно, същевременно ужасно недооценено от мравките и всякакви такива надменни неща, които ако продължавам да пиша, ще раздразня всички ви.
umri, имам проблем с мъжете. Не искам да ме командват и да водят във връзката, но безтостеронните идиоти, които описваш и си описвал много пъти в мненията си, също ме дразнят. Искам да съм лидер и не знам на какво се дължи и защо? Но наистина приемам като унижение да съм 2ра във връзката и патриархалния модел. Своенравна съм до голяма степен, въпреки че това да ми е проблема. Може да се измисли нещо с 50/50, така че да не се чувствам унизена.
Благодаря ти, umri!
Mooo6no, аз точно тея "неумни моменти с неумни хора" ги мразя. Не обичам неумни хора и неумни постъпки, сериозно ... Пак не знам защо - някаква елитарност фалшива ли, не знам. Но гледам "отвисоко" на такива простащини и се стига дотам, че даже не искам да си имам нищо общо с тях, освен с възвишени действия с възвишени хора. Знам, че звучи налудничаво, ТО Е.
Най-доброто решение е да отидеш на психотерапевт наистина. Мога да предложа и други работи, но не мисля, че биха имали смисъл.
Ти поне си доста по - умна от останалите. А на мен не ми е лесно, 'щото не съм. Съжалявам, не мога да ти дам съвет, но мисля, че те разбирам.
На по-глупавите им е по-лесно щото не мислят толкова...
umri и w0sh пишат дълги, смислени коментари без да се заяждат?
К'во става тука бе, да не е първи април?
По темата: Потърси професионална помощ. Не го казвам с лошо.
Такива кифли сте, че си приличате като две капки боза..
Професионалната помощ, едва ли ще помогне в случая, Казвам го от опит. Не казвам да не опита. Авторката каза от какво има нужда. С времето ще го откриеш, не се тревожи...
Не може мъжът да бъде командван от теб, ти да си лидерът, и същевременно да не е п*тка. Ако е мъж на място, коректен, мъжествен и тн., но се влюби много в теб и те остави да командваш, тогава имаш потенциално истински мъж до себе си, но реално щом ти е предал властта вече не е такъв.
Има много начини на командване и лидерство във връзката. Не е задължително ти да раздаваш преки команди. Съвсем спокойно можеш да го манипулираш и основните решения да ги вземаш ти. Най-често така става във връзките - мъжът главата, жената вратът.
Вкарала си си филм. Ако наистина се мислеше за много по-умна и възвишена от другите, нямаше да искаш мнения от форум, където преобладават основно надървени, девствени чекиджии и незадоволени малки шаврантулки. АКО наистина мислеше другите за толкова низши, щеше сама да вземаш решения и да задаваш въпроси на хора, които смяташ за поне малко по-интелигентни от теб, като например някой опитен роднина или учител, както и психотерапевта ти. И аз си признавам, че съм голям нарцис и с високо мнение за интелекта си, и не смятам, че има човек в тоя форум, който да може да ми помогне с някой мой проблем. Да ми каже нещо, което аз не съм се досетил или пък, което ще ме изненада и промени мнението ми. По-скоро се уча от хора с доста повече field и life experience от мен. Имам само една сериозна тема в тоя форум, и както и очаквах, не намерих отговора, който търсих. Така че основно давам акъл и гледам като цяло какви проблеми имат основно хората.
Странен казус си, ама ше се опрайш. Вкарала си се във някакъв филм според мен. Ще намериш някой по-опитен и ще видиш, че сексът не е толкова лош.
Temet Nosce
벨야카
Те може и да мислат, ама да не им се получава.
(sex) ма :P
Temet Nosce
벨야카
С половината неща, които си казала съм напълно съгласна и се чувствам долу-горе по същия начин. Но може би най-големия ти проблем е, че мразиш. Ясно, може да се дразниш на някого, но чак да мразиш!? Тва е нещото, дето те прави такава, поне според мен. Защо не започнеш да си водиш дневник и да пишеш как се чувстваш, става много по-леко. Аз, когато ми е шибано, си пиша цялата ситуация, намирам положителни страни... става ми по-добре. А след време се смея на тъпотията си ;Д
kgftdbgf
Не забелязах нищо кой знае колко необикновено в теб като човек. Хм....
Мисля, че се приемаш за жертва. Като малка са те тормозели. Може родителите ти да са знаели, може и да не са.
Вариант 1: знаели са, глезели са те тенденциозно за компенсация, повтаряли са ти, че си нещо повече от другите за утеха.
Вариант 2: не са знаели, просто са от типа родители, които глезят децата си. Тука има един подвариант, при който си се преструвала пред тях...например не си искала да ходиш на училище и си се правела на болна, за да те глезят- сама си искала да компенсираш липсата на разбиране от страна на съучениците си.
И така. И при двата случая у теб е останало някакво грешно впечатление, че си по-специална, че някой нещо ти дължи затова, че като по-малка са те тормозели.
Ти сама не се приемаш. Т'ва според мен е истината. Опитваш се отново да компенсираш с илюзии, че си нещо повече, че някой нещо ти дължи. А т'ва със самотния гений просто ме хвърли в джаза. Нали се сещаш, че на един истински гений няма да му мине през главата нещо подобно?
За асексуалността ти нямам мнение. За омразата, която изпитваш към хората, сама си даде обяснение- слагаш всички хора под общ знаменател, защото си травмирана от факта, че си била малтретирана.Въобще той е виновен за проблема ти, трябва да го превъзмогнеш, да спреш да живееш в миналото.
А за психоложката...според мен само ти взима парите. Трябва да отидеш на психоаналитик, някой, с когото може да нализираш положението си.
Фактът, че пишеш тук, че се чувстваш объркана, че не знаеш причините за омразата, която изпитваш, говори за това, че не си емоционално интелигентна => не знам защо дори психоложката ти ти каза, че си неимоверно развита. Ако беше, въобще нямаше да пишеш тук, казано накратно.
П.П.: Плати на някого, който да те постави на мястото ти. Хората се страхуват от теб, не знам дали го знаеш...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
