Психологичен проблем (сериозен) Моля прочетете!

[Ssummerjam]

umri и w0sh пишат дълги, смислени коментари без да се заяждат?

К'во става тука бе, да не е първи април?

По темата: Потърси професионална помощ. Не го казвам с лошо.

На смислена тема няма как да се пишат НЕсмислени и/или заядливи коментари.

[frustrateddisappointed]

Мисля, че се приемаш за жертва. Като малка са те тормозели. Може родителите ти да са знаели, може и да не са.

И така. И при двата случая у теб е останало някакво грешно впечатление, че си по-специална, че някой нещо ти дължи затова, че като по-малка са те тормозели.

Ти сама не се приемаш. Т'ва според мен е истината. Опитваш се отново да компенсираш с илюзии, че си нещо повече, че някой нещо ти дължи.

За омразата, която изпитваш към хората, сама си даде обяснение- слагаш всички хора под общ знаменател, защото си травмирана от факта, че си била малтретирана.Въобще той е виновен за проблема ти, трябва да го превъзмогнеш, да спреш да живееш в миналото.
А за психоложката...според мен само ти взима парите.

Фактът, че пишеш тук, че се чувстваш объркана, че не знаеш причините за омразата, която изпитваш, говори за това, че не си емоционално интелигентна => не знам защо дори психоложката ти ти каза, че си неимоверно развита. Ако беше, въобще нямаше да пишеш тук, казано накратно.
П.П.: Плати на някого, който да те постави на мястото ти. Хората се страхуват от теб, не знам дали го знаеш...

Не, обясни ми. Защо се страхуват от мен според теб? Интересно ми е твоето виждане.

Че се приемам за жертва е вярно, защото ролята, която дълго време играх, беше на такава, а не на победителка, каквато мога и би трябвало да бъда с качествата, които притежавам (като изключим недостатъците, над които трябва да се работи). Че сама не приемам себе си също е изключително вярно и ми пречи. Че трябва да те оттърся от миналото - пак вярно... А най-вярно е това с емоционалната интелигентност - наистина не ми е сила на практика, въпреки че на теория съм голяма сила..


За родителите - те изобщо не знаеха за това какво аз изпитвах, а то беше наистина ужасно - че не те харесват, че си отхвърлен, а не си с нищо по-лош, за да го правят. Живях със заети родители, които ходят на работа постоянно, а баща ми даже отсъстваше много. Никога не съм споделяла че не ме харесват останалите деца. Криех го. Не говорех за това и се преструвах че всичко е наред. Да, опитвах се да се глезя, да не ходя на детска градина/у-ще, но молбите ми увисваха във въздуха. => Не са ме глезели. Глезеха ме баби и дядовци. Родителите са ме хвалели само заради успехите ми в училище, по олимпиади, затова че показвам видимо по-голяма интелигентност и съобразителност от другите деца и т.н. Казваха ми, че съм по-умна, да. Да ти кажа честно, това не бих го отрекла, независимо че трябва да се приземя малко от малко.
Проблемът с "илюзията, че съм по-специална" е деликатен. Наистина съм много умна и впечатлявам по-големите хора с изказа си, разсъжденията си, даже ако щеш - че разбирам от психология или политика, че мисля аналитично, че "ги усещам нещата" и т.н. Не мисля, че е илюзия, че съм талантливо и умно момиче. Факт е. Грешката е в това, че мисля, че някой нещо ми дължи заради тея качества, вместо да живея спокойно, знаейки че имам някакви предимства, но без да искам някой нещо да ми дължи или да ме величае. Има го това, определено, както ти самата отбеляза. Чувството на отхвърленост, при все, че аз съм добър човек в сърцето си, освен това и талантлив, ме кара да изпитвам крайни усещания на реваншизъм.

Някой каза да се сравнявам с децата, които ходят на олимпиади. Аз ходя и съм доволна от себе си и резултатите си. На хората, ходещи по олимпиади, други кусури им намирам, въпреки че определено с тях имам много повече общо. Изобщо, намирам се в крайно положение. Рядко някой може да ме впечатли и да го издигна на пиедестал в очите си, на другите все им намирам нещо, защото прекалено много анализирам. Лошо е, че собствените си проблеми не мога да оправя, но забелязвам къде бъркат другите и в наблюденията си съм много често права.


Поставянето на етикети и обобщаването е нещо, което освен всичко, съм взела от майка ми, която също лепи етикети на поразия, включително и мен ме е етикирала и т.н. Не е толкова, защото не са ме приемали, въпреки че сигурно има роля за това да се отдръпна и да наблюдавам, правейки анализи и съответно обобщения.

За самотния гений. Според мен пък самотните гении знаят че са самотни гении, но това е съвсем различна тема.

Благодаря за включването, ТheNewReligion, и ще се радвам да отговориш на въпроса ми, защото това и аз съм го допускала (че ги е страх от мен) - изглеждам студена и осъдителна явно. Но искам да чуя и твоята интерпретация.

пп. Оставих в цитат само това, което мисля за вярно или отчасти вярно в поста ти, или което съм искала да оборя или обоснова.

[bratignat]

По-горе имаше мнения, че щом авторът е толкова интелигентен, защо търси помощ. Това, че си интелигентен, не те прави магьосник, нито те пази от глупости. Айнщайн и Опенхаймер са били гении, което жителите на Нагазаки и Хирошима не оценяват положително.....така, че фактът, че си умен, не те пази от грешки или несгоди.

[fenastz]

Ако не си фейк профайл, в което съм почти сигурен ще ти кажа, че си деформиран индивид, тръгнал срещу природата си. Избави се от мъките си.

[GregoryHouse]

За съжаление, перфектно знам какво имаш предвид авторке. Имам и новини за теб, може би ще си останеш сама за доста дълго време, ако не за винаги. Ще има от време на време някои и друг за разниообразие, който смяташ за различен, но след време и него ще демонизираш. Никога няма да намериш човека за теб. Точно защото си такава личност, която само анализира другите. И не просто анализира, а ги анализира с цел да им намери кусурите. А когато човек иска да намери нещо, той го намира. Нито можеш да промениш това у себе си вече, нито ходенето при психоаналитик ще ти помогне. По простата причина, че и на него ще му намериш кусури и ще започнеш да се съмняваш в преценката му. Всичко е като монета. Има си и добра и лоша страна. И не можеш да вземеш само 1то. Това, че си аналитивен и високо интелигентен човек обикновено е съпътствано с емоционални проблеми. Или поне неспособност за справяне с такива. Не говоря всичко това, за да се правя на психолог или аналитик. Говоря го, защото ми се налага да живея с доста подобен проблем всеки ден. Поне според мен, от това не може да се избяга...

[frustrateddisappointed]

Мисля, че малко се изхвърли с последното си мнение.
Има хора, които харесвам, макар и малко,
и колко и да е трудно, все пак се намират хора, които са ми близки до душата и не мога да ги съдя и т.н.

За психоаналитика, единствено имам съмнения да не е пишман психоаналитик, но ще гледам да му се доверя - харесах си вече един който е специализирал в Швейцария.

Ще се радвам на още мнения с конструктивна критика.
И кой е казал каква е моята природа? Не вярвам, че хората се раждат лоши - обстоятелствата просто ги променят. Понякога имам порив да обичам, да се усмихвам, но всичко това бива задушено от множеството ми комплекси. Ако ги преодолея, ще стана един слънчев и приятен човек и предпочитам да вярвам в това, отколкото в мрачни теории как ще си остана сама, как нищо не е поправимо и т.н.

Баси, само ме сдухвате още повече... щото не ми е малко помията, която изпитвам и ме тласка на ръба на отчаянието.

[GregoryHouse]

Говорех за партньор. А не за приятели.
Както и да е, любопитството ми вече е задоволено след последния ти отговор.
Успех в начинанията...

[w0sh]

Не мисля, че е удачно да слушаш и да се съобразяваш с мненията на всеки тук.

Не казвам, че моето е по-добро, а че решенията, които те предлагат ще те разпънат на кръст.

Колкото хора, толкова мнения.

[Niakoitam]

Ще кажа първо нещо. Студенината към хората е много лошо нещо и страшно отблъсква. Виждам такива хора от страни. Знам че тези хора имат най-много нужда от помощ, но са изградили много дебели стени около себе си силно надявайки се вътрешно в себе си да дойде ЧОВЕКЪТ и да ги разбие, но ако някой реши да го направи те изграждат още по дебели стени около себе си дори неосъзнавайки понякога. Стени породени от страх, страх да не те наранят, да не те използват, да не ти се присмеят и така нататък. Страх да не разберат слабостите ти и да те унищожат. Но все пак самотата и единението задушават. Вълк единак, който се надява някои да държи толкова на него че да го пребори. Човек чакащ любовта все пак. Анализирайки всеки и намирайки лошите му черти. Човек, който често знае как нещата ще се случват и на който много хора се виждат еднакви, използвайки еднакви реплики и приоми, който предпочита да си трае като няма какво да каже отколкото да ръси глупости. Мислещ си че знае много за живота, дори и според някои хора, пред, които се е усмелил да бъде себе си го потвърждават, а неможейки да се справи дори със собствените си проблеми.Човек тормозен в миналото, който цял живот се е мислел за нещо по нисше от останалите, но рабира че не е точно така само дето на практика му е трудно да се справя за разлика от на теория, което го убива. И т.н и т.н.
Да това съм аз и видимо има прилики с това което пишеш.
Как да се справиш ли. Аз в момента се уча, но съм стигнал до някои изводи:
1.Страх не страх трябва да се научиш поне малко да се доверяваш на и пред хората.
2. Търси и положителните черти на хората, а не само отрицателните. Има ги несъмнено и винаги можеш да ги намериш ако искаш.Перфектни хора няма.Ти също не си и даже го осъзнаваш.
3. Колкото и да ти е трудно понякога отхвърляй омразата и винаги я обръщай в себе си в любов.
4. Не се сърди на никой за това че е спрял да се занимава с теб. Света не се върти около никой.
5. Често прави обратното на това, което ти се върти в главата като злоба, мисли за отмъщение, страхове и разни такива работи (доста трудно и специално със страховете все още много не се оправям)
6. По-малко разсъждавай и анализирай и повече живей ( с това изобщо не мога да се справя засега)
И т.н.
П.П. И на мен понякога ми се е случвало да се чувствам като самотен гении, но гледам по възможност колкото се може по-бързо да си избивам тези мисли от главата.
Хората сами сме си виновни за грешките и не би трябвало да виним никой за тях. Желанието за омраза винаги идва при несъответсвието между мечти и реалност породени от слаба воля или някакви други причини.

[ScarletBite]

Престани със самоопределенията. Омраза, нарцисизъм... ъргх.

Ти осъзнаваш, че си различна. Всъщност, ти осъзнаваш много неща и си огорчена от живота сред тях. Именно това осъзнаване ти отнема удоволствието от общуването с други хора, от секса, от живота. Защото, давайки име на нещо, разбирайки го, изучавайки детайлите му, ти се лишаваш от това да се потопиш в нещото и да усетиш магията му.

Не можеш да си част от стадото, затова, така като гледам, се насочваш към някоя от другите главни роли - на вълка или на пастира. Проблемът е, че носиш кожух от овча кожа и живееш сред овце. Ако пробваш да виеш - ще ти се изсмеят, ако опиташ да водиш - пак ще ти се изсмеят.

Страх те е да бъдеш слаба. Тази слабост би те причислила към определен тип хора, а теб това те отвращава. Отвращават те собствените ти мисли за хората - най-вече възможността да се слееш и потопиш в тях.
Искаш да доминираш. Това също е част от страха ти от проява на слабост.
Отвращаваш се от секса. Това е безкрайно интересно. Да, имала си ранен сексуален опит и не ти е харесало - на много момичета се случва и повечето, досущ като теб, оставаш разочаровани и от следващите пъти, тъй като вътрешно са с отрицателна нагласа; после нещата се оправят. Но... има още нещо. Докато правиш секс, ти си 100% открита, нали? Позволяваш си да стенеш, да се потиш. Гола си (напомням, че голотата е символ, използван и в Библията) и си буквално в ръцете на партньора. И точно, докато правиш секс, всички кухи умозаключения, самооправдания и мисли, в които окъпваш всичко, падат и оставаш просто ти. А това "просто ти" е всичко, но не и силно и доминиращо.

Мисля, че страдаш от комплекс за малоценност. От там идва цялото самонавиване, че си нещо повече и сравняване с другите. Не, не комплекс за превъзходство. Точно, ама точно комплекс за малоценност. И всичките ти проблеми са опити за компенсация, включително и вътрешното самонавиване.

Научи се да се обичаш и да се харесваш.
Застани пред огледалото гола, след като си си взела дух, поеми дъх няколко пъти и си повтаряй, че се обичаш. Разгледай тялото си и намери нещо, което ти харесва - нещо, което ти харесва на теб и носи чар, без да се сравняваш с чужди фигури. После си пусни хубава музика ( http://www.youtube.com/watch?v=eAfyFTzZDMM&ob=av2em ), запали си ароматни свещи и започни да мислиш за всички добри неща, които имаш в живота си и благодари, че са там.
Друг вариант е медитация.

Влез в мир със себе си, за да постигнеш мир с другите! Прости собствените си слабост, за да простиш слабостите на другите!

Кога за последно ходи кафе с приятелки? Кога се смя искрено на някаква глупост? Кога ходи на кино с готини хора? Кога посети театрална постановка? Кога написа стих, нарисува рисунка (дори и да нямаш особена дарба)? Кога промени прическата си? Кога ходи на маникюристка? Кога си купи нова блуза от МОЛ-а? Кога пусна монета в ръката на просяк? Кога за последно води откровен и не-изпълнен със сложни термини разговор с някого? Кога си направи майтап със свой недостатък?

[Niakoitam]

Всъщност да, и това бях пропуснал. Научи се да се самоиронизираш. Това би те накарало да се чувстваш доста по-добре на моменти и би избегнала доста конфликти с хората. Понякога е голям плюс.Прави да изглеждаш по земна и недадута

[TheNewReligion]

П.П.: Плати на някого, който да те постави на мястото ти. Хората се страхуват от теб, не знам дали го знаеш...

Не, обясни ми. Защо се страхуват от мен според теб? Интересно ми е твоето виждане.

Ако беше толкова невероятно умна и досетлива, нямаше да ми задаваш тоя въпрос. Не го пиша, за да се заям, а за да ти докажа, че не си чак такъв феномен, за какъвто се смяташ.
Хората се страхуват от теб, защото винаги ще им намериш кусур. Освен това всеки човек, глупав или умен, усеща, че не си положително настроена. Това си е лично твое право, но аурата ти излъчва негативизъм, така че е логично хората да нямат особено желание да си контактуват с теб независимо от повода.
И съм на мнение, че бъркаш полезното подбиране на компанията с перманентното подценяване на хората в комплект с куп предразсъдъци спрямо тях.
Не знам как те търпят, честно. Знаеш ли още нещо...ти гледаш живота си отстрани. Отказваш да участваш в него, защото се опитваш да избегнеш моментите, в които може да се окажеш по-слаба от някого. Винаги искаш да си център на внимание, а това е невъзможно. Тея ситуации са неизбежни просто. Няма начин винаги да си печелеща. Тука искам да вметна, че няма начин нещата да тръгнат към подобрение, ако не излезеш и не започнеш да се състезаваш в реалния живот. Тея глупави олимпиади, на които ходиш, ти създават илюзията, че имаш качествена конкуренция. А още по-глупавото е, че в момента може би се смяташ за победител без реално да съзнаваш как времето лети и утре ще се окажеш сама. Дори няма да имаш котка, защото и тя няма да иска да търпи отказите ти да приемеш природата такава, каквато е. Ще й се караш, че си ближе дупето, а след това яде със същия език.

П.П.: Защо ли имам странното чувство, че си няк'ъв фейк, който просто иска да тества потребителите....Един реален човек просто няма право да бъде толкова надут, критичен и изпълнен с омраза.

[katericArofl]

ох, май само аз мисля, че мн яко се самонавиваш..

[ScarletBite]

TheNewReligion, много ми харесва как разсъждаваш! Подкрепям те!

[frustrateddisappointed]

TheNewReligion

Не съм фейк, а напълно реален потребител.
Ситуацията, до която съм докарана, е сериозно мотивирана с всякакви причини, за да съм това, което съм днес...
Аз вярвам, че няма зли хора и всички се раждаме добри, просто някои са по-слаби и не устояват на някои катаклизми, и това ги кара да се променят към лошо.

Права си за изключително много неща, особено за живота, който гледам острани и ме е страх да участвам.

Само дето аз не мога да спра да мисля, че съм си умничка , и като гледам коментара ти, още повече си казвам "Защо да спирам да си го мисля?" Ти ми казваш, че аз не съм нищо специално, но аз добре знам, че съм, и не там ми е проблема - че съм умна, а прекаленото величаене и дистанцирането от хората. Просто недей да се хващаш за това колко е забележителна моята личност, защото поне според мен, който ме опознае с право би твърдял, че съм забележителна личност. Може и да бъркам, може и всички да сме едни забележителни личности, но това бих узнала с повече житейски опит, и като преборя основните си комплекси.
Между другото, имам котка.


Това че се интересувам от мнението на обществото и това мнение ми е важно, не значи че не мога да си отговоря сама. Исках да видя твоето виждане, защото ДА, не съм сигурна, че моето е най-правилното! Ти като общество можеш да кажеш как чувстваш хора като мен, как ги виждаш, как ги оценяваш, преценяваш и т.н., затова ТЕ питам. Може моето тълкувание да не е 100% вярно.
Аз предполагам, че хората усещат студенината в мен и затова странят, и негативната аура. Иначе аз не си позволявам да критикувам никого открито или да му изтъквам недостатъците. Смисъл, не е като да им дърдоря "Ти си такъв, ти си онакъв" и затова да ме отбягват.
Точно затова "ме търпят". В интерес на истината даже се държа мило с хората, но някак сама се дистанцирам. Затова "ме търпят". Защото много добре осъзнавам как е нормално да се държа и как не.
Преструвам се даже. Знам, че трябва да съм позитивна, да не пускам тъпи забележки и знам, че даже не трябва да имам кофти нагласа, затова се опитвам да се държа добре, позитивно и т.н. Това мое опитване фейлна при последния ми приятел, когото се е случвало да обидя и понеже знам, че ми чете темата, му се извинявам. Но като цяло прикривам себе си - не искам да ме опознаят и да видят к'ва съм гадна.
Не си мисли че като се разголвам тука до болка, значи в живота се държа като същата кривотия. Опитвам се да не..



Благодаря все пак за студения душ и критиката, която беше основателна и ми бе полезна.

[TheNewReligion]

Нямаше да е лошо да дадеш информация за държанието си пред другите хора още в самото начало, защото без да искам те изкарах най-гадния тип, а ти даже не си и качествен социален дегенерат.
Само един въпрос: защо след като смяташ, че всеки, който те опознае, би те сметнал за забележителна и интересна личност, умишлено се дистанцираш? Тук едното е в противоречие с другото. Аз ще напиша моето виждане относно т'ва, ти ще прецениш колко е истина. Не даваш на хората да те опознаят, защото смяташ, че ще те отхвърлят. И то не защото си лош човек, а защото подценяваш способността им те да те оценят като личност. Смяташ, че няма да успеят да разберат нестандартните ти виждания и ще ти се подиграят. И всъщност ще те е яд, защото ще се мислят за нещо повече от теб, без реално т'ва да е така.
'Земи и си намери хора на твоето ниво.

[frustrateddisappointed]

То едно ниво...
Много съм ти благодарна за студения душ, защото по-лесно се живее, ако не се мислиш за голямата работа.
Страх ме е да ме опознаят, защото мисля че съм тъпанарка, въпреки че мисля, че съм забележителна личност. Дотолкова съм се комплексирала, че хем искам да ме опознаят и приемат, и се ядосвам като не осъзнават, че съм готин човек, хем не искам да ме опознават, за да не видят, че съм комплексиран сноб, гадняр, с "елитарно" мислене.

Скоро ще посетя човек, на когото ми хареса CV-то и ще му споделя за извратеното ми чувство на собственост, желанието да съм Слънце за някого, както и прикритото (и контролирнао) желание да сдухвам хората и да им казвам, че са тъпи и не струват, само защото аз самата съм недоволна от себе си.

Крайна мизерия.

Междувременно няма да откажа още отговори от разумни личности като вас.

[Luci]

Хубаво, че си ги признаваш всичките тези работи. От това, което прочетох съдя, че живееш в един собствен свят със "здраво" установени норми и правила, които всъщност ти влиаят зле.Какво имам в предвид... на всеки в живота му се случват лоши работи, ако тръгнем да им обръщаме твърде голямо внимание има вероятност да не се отървен от тях и в последствие само да си ги припомняме и да се връщаме назад и да ни става гадно... (говоря за това, че са те тъпкали и други неща). И на мене ми се е случвало, не е забравено, но е заключено някъде в съзнанието ми и не мисля за него... продължавам напред.
Секс,секс и пак секс... не е най-важното нещо в една връзка, за мене лично е на последно място( сега ще кажат някои да бе да момче да говори така и той не си вярва... не ама да, вярвам си ) Искаш човекът срещу тебе първо да те проучи на душевна почва... първото, което човек вижда в някой друг такъв е външният вид... минават му през главата разни мисли,такива каквито ти изброи,НО после идва ред да те опознае от вътре, ако ти позволиш естествено и може да те цени за това, което си отвътре не само заради плоската външност... и тогава за него секса няма да е единственото нещо, което би изисквал от тебе.
Искаш ама нищо не даваш (за любовта говоря) как очакваш някой да бъде безрезервен към тебе, ако и ти не се отнасяш по същия начин с него ? Любовта не е само щастие... има и болка и то много, няма от какво да се страхуваш... това, което не ни убива ни прави по-силни ахахаха
Няма лошо да се мислиш за умна стига да има някаква солидна основа, на която да се осланяш... Не се мисли за нещо повече от другите, защото в един момент като си на върха в следващия си на дъното и се чудиш как да издрапаш от там

[TheNewReligion]

Ще те улесня: главният ти проблем е това, че се приемаш прекалено насериозно. Някой по-горе спомена за способността да се самоиронизираш- наистина би било полезно да я усвоиш.
Не смятам, че проблемът ти е толкова сериозен и неразрешим. Би могла да се справиш и сама с него. Не те съветвам ВЕЧЕ да ходиш на психоаналитик. Това само ще затвърди чувството ти, че проблемът ти е нещо грандиозно. Просто преминаваш през такъв период. Банално е, но признавам, че и аз съм била в такова положение, което беше временно за щастие. Играех си на самотният гений-жертва-на-съвременното-общество-което-не-успява-да-го-оцени. Навреме се усетих колко е жалко всъщност. Не съм го писала и казвала на никого преди, през всичко преминах сама. Оказа се, че всичко е в главата ми. Стотици пъти съм премисляла да пусна тема тук за "проблема си", но сега съм адски благодарна сама на себе си за това, че не съм. Т'ва винаги усложнява нещата, колкото хора- толкова и мнения, да не говорим, че нещата, написани или изречени на глас, придобиват съвсем друг мащаб след това.
Ако се интересуваш от такъв вид литература, какъвто си нямам и на идея как се нарича, може да си вземеш книгата "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу. Аз не съм я чела цялата, само някви произволни страници (не мога да се подчинявам и да следвам чужди съвети, все извъртам нещата, както ми е удобно, и накрая нищо), но може на теб да ти помогне. Т'ва е шанс са предизвикаш сама себе си на дуел. Ако наистина притежаваш умствения капацитет, за който толкова писа, може да промениш живота си много. Успех и не се впрягай.

[Rofl123]

То едно ниво...
Много съм ти благодарна за студения душ, защото по-лесно се живее, ако не се мислиш за голямата работа.
Страх ме е да ме опознаят, защото мисля че съм тъпанарка, въпреки че мисля, че съм забележителна личност. Дотолкова съм се комплексирала, че хем искам да ме опознаят и приемат, и се ядосвам като не осъзнават, че съм готин човек, хем не искам да ме опознават, за да не видят, че съм комплексиран сноб, гадняр, с "елитарно" мислене.

Скоро ще посетя човек, на когото ми хареса CV-то и ще му споделя за извратеното ми чувство на собственост, желанието да съм Слънце за някого, както и прикритото (и контролирнао) желание да сдухвам хората и да им казвам, че са тъпи и не струват, само защото аз самата съм недоволна от себе си.

Крайна мизерия.

Междувременно няма да откажа още отговори от разумни личности като вас.

Просто не се сдържах да не пиша. Виж, момиче, осъзнай се, докато е време. В момента имаш сериозни психични проблеми, които няма да решиш като търсиш съвети във форум, а като се опиташ да преодолееш параноичните си страхове да бъдеш някак си " наранена" от секса или да обичаш някого. Нормално е хората да искат секс, особено на твоята възраст. Какво очакваш от момчетата, за бога ? Сложи край на манията си за величие, не си толкова по-умна от другите, в това съм убеден. Започни да се възприемаш като нормално човешко същество, дори и да си по-умна от масата. Мамка му, говориш като толкова комплексиран и маниакален индивид, че как очакваш някой да те харесва. Проблемът е в главата ти и бариерите, които си изградила. Разбери, те са измислени, плод на страховете ти. Животът е едно толкова преходно състояние, просто живей и се радвай, обичай и бъди обичана.

P.S. Those who live are those who dare

[Liar]

Остави "ясновидците от канал 3" настрана. На базата на малкото написано от теб мога да си направя извода, че си интелигентно момиче, което поради последиците от неблагоприятното си детство е загубило умението да общува пълноценно. Така в теб са останали много скрити знания и умения, които искаш да споделиш със света. Няма нищо нередно в това да търсиш признанието и утвърждаването, което заслужаваш. Работи в тази посока. Надявам се така да успееш да разрешиш конфликта малоценност - величаене.

[marin4itu]

Всичко е в главата ти. Живееш в миналото. Отърви се от него и мисли в настоящето. Не критикувай, освен ако критиката ти не е градивна и по този начин не помагаш на хората. Теб те е страх да не те унижат, но с тези постоянни критики ТИ унижаваш хората и знаеш, че не е приято, нали?

Да, уникална си, като всеки един от нас, обаче колкото и да сме неповторими ние хората, живеем в общество, където трябва да се съобразяваме един с друг и да си помагаме. Но разбери, че няма как да бъдеш харесвана от всички.

Мразиш секса, заради неприятните спомени свързани с него. Ето пак ти казвам, не живей в миналото, иначе никога няма да разбереш какво е да правиш секс с любим човек и да се наслаждаваш на всяко едно негово докосване. Нормално е един мъж първо да те огледа, защото така мъжете подсъзнателно определят коят става и коя не става за износване на дете. Но това го правят подсъзнателно, а иначе повечето си казват "Баси яката путка!". Не е задължително един мъж като ти е огледал тялото да не иска да общува с теб, а само да спи с теб. Важно е и първичното привличане, чрез което се придобива желание да общуване.

Гледай по-положително на нещата! Радвай се на малките неща, когато слънцето се е показало, шума на вълните, когато си на плаж, на красивите цветя на пролет.. Имаш добра приятелка, благодари й за това, имаш добри родители, които въпреки че са отсъствали като си била малка, те са го правили за това да не ти липсва нищо... Анализирай по-малко и само когато трябва.. Злобата също не ти е помощник.. Просто наслаждавай се на живота и намирай хубавото и в най-лошото..

[umri]

Много философи се събраха, бе, деаба...

[VaMpiRKaTaaa]

Травмирана съм.

От?
Непълноценно детство?
Или може би ,като малка,родителите ти ,са те били?
Не си се чувствала,достатъчно обичана ,когато си била малка?
Колкото до секса...той си е НОРМАЛНА физиологична нужда.
Няма какво толкова да се превъзнасяш,че си повече от много други хора,защото ВИНАГИ ще има и хора,кoито са много повече от теб,и винаги ще бъде така.
Може би,не си се доказала пред себе си,и за това искаш да се докажеш,пред колкото се може повече хора,зада компменсираш това,по-някакъв начин,и да изтъкнеш умствените си способности?
Но и пред цялата страна да се докажеш,преди всичко трябва да се докажеш пред СЕБЕ си.

[frustrateddisappointed]

Благодаря ви, ХОРА,
сега всичко зависи от мен. Подкрепата ви ми беше полезна, за да преосмисля някои неща, преди да е станало късно.

Стискайте палци да излезна от това положение, защото е непоносимо и прекалено много рева. Трябва да започна да действам, рискувам и експериментирам и да правя повечето неща, от които ме е страх. . .