Здравейте, мили хора!
Имам проблем с омразата. Мразя бившия си приятел, имам се за нещо повече от другите, изпитвам злоба и лоши чуства и те само ме тровят. Мисля също че страдам от нарцисизъм. Знам че е лошо и искам да се променя. Ще ви помоля да ми поднесете малко конструктивна критика, а не безмислени обиди. Осъзнавам, че съм по-различна от вас и може би дори лоша, и ще се радвам да ми помогнете.
Ще започна с това, че мразя секса. Отвращава ме и ме кара да страдам. Мразя го и търся момче, което да не иска секс от мен, но изглежда, че това е невъзможно явление. Имам чувството, че някой се опитва да се домогне до мен, щом започне да ми прави намеци и т.н.
Отвраващам се при най-малкия закачлив комплимент, свързан с външния ми вид или нещо „по-неприлично”. Искам да се говори с мен само на сериозни теми и да виждат в мен една интелигентна личност с много интереси, и преди всичко човек, а не жена.
Пазя себе си добре затворена в сърцето си и не давам никой да се доближи до мен, но същевременно искам обич и подкрепа. Лошото е, че времената са ме превърнали в затворена комплескарка, която иска единствено да получава, но не и да дава. Страх ме е от всички възможни ситуации, в които ще съм глупава, наивна и ще се подиграят с мене, защото съм имала много такива, както и унижения, и неспособност да общувам както трябва като цяло с хората, какво остава за мъжете.
Искам да намеря същество с което да се обичаме и подкрепяме, но да знам, че когато е разговарял с мен, не е имал за цел да се сближи с мен само за да ме вкара в леглото после. Мразя тези хормони и тая природа. Те движат на човек да съм му интересна, а не защото самата аз съм наистина интересна личност. Това ме кара да се чувствам незначителна и заобиколена от невъзвишени същества.
Имам фундаментален проблем с цялата природа и с устройството на света и мъжете. Даже свестните, умни мъже, с интелигентни възгледи и богата обща култура 1во си те представят как те чукат, а после вече им минава нещо по-сериозно през главата. Аз съм много чувствителен, горд и властен човек и не мога да си представя някой да ме приема като сексуален обект. И най-лошото е, че когато разговарям с мъже на тая тема, не постигам примирие. Вярно е, че има хора, които казват: „Аз жените не ги възприемам само като сексуални обекти”, но моят проблем е, че аз искам ВЪОБЩЕ да не ме възприемат като такава. Отвращава ме това, че на 1во място ще те погледнат в гърдите, лицето, краката, а на 2ри приоритет им е да те изслушат и да те възприемат като човек с чувства, идеали и мечти. Това много ме тормози. Търся сродна душа. Страх ме е от любовта зверски и не мога да се отпусна и да дам нищо от себе си на мъж, защото имам чувството, че само ще ме използва, независимо дали е влюбен, и че няма да ме оцени достатъчно, а аз искам да ме боготворят и вярвам, че има защо. Това обаче е невъзможно затова не се впускам във връзки.Пък и искам да става все на моята, да съм властна и силна жена, а не подчинена на мъжа, унижавана и т.н. Аз възприемам като унижение патриархалния модел, където мъжът ще ми е цар едва ли не. Искам да се налагам. Знам, че не е редно, но такива са чувствата ми – какво да правя с тях? Защо ги чувствам и как да променя това?
За протокола не съм грозна – мисля че съм средна хубост, защот е имало мъже които ме харесват и свалят, въпреки че не мога да се меря с баш красавиците, които никога не са сами.
Втори проблем е, че мразя. Недоволна съм от себе си, напоследък не се чувствам във форма, чувствам се дебела, потисната и депресирана, въпреки че никой не упреква външния ми вид. Мразя. Мразя бившия си приятел, въпреки че той се водеше влюбен в мен. Аз не бях, откровено казано, и осъзнавам че не ми е виновен с нищо, харесваше ме, ходеше след мен, донякъде се съобразяваше с мен. Аз осъзнавам че той няма грешка, но чувствам озлобление и все едно нещо ми дължи. Имам чувството, че целият свят ми дължи нещо. Знам, че не е така тоест осъзнавам го, но се чувствам вечно ощетена, недооценена и необичана. Да , това е комплекс, но как да си го реша? Имам чувството че всеки с нещо ми е длъжен и трябва да ме обича и боготвори. Мечтая си, да ме величаят. Както имам ниско самочувствие, така имам и огромно самочувствие. Изобщо аз съм интересен казус от психологична гледна точка.
Като малка са ме мачкали и унижавали, никога не са ме приемали, но аз вътрешно съм знаела, че съм повече от тях. Умно, грамотно и способно момиче съм, и повечето възрастни хора забелязват че разсъждавам като много по-голяма, че имам голям интелект, памет, интуиция и усет за нещата, за разлика от връстниците, които не правят много неща както трябва. Въпреки качествата ми се чувствам нещастна. Чувствам се като самотен гений понякога. Не коментирам дали е правилно, но го чувствам така. Осъзнавам, че аз наистина се имам се за нещо повече от другите и вярвам, че е така. Направо се обожествявам. Умна съм и не съм елементарна. Знам, че ще ви издразня с това, но аз ви говоря за чувства. Осъзнавам, че не трябва да съм толкова надута, обаче пък чувствам, че има защо. Имам конфликт с разума и чувствата.
Непрекъснато съдя хората и ги анализирам. Напоследък една вирт. приятелка сподели, че изглеждам мизантроп и че се дистанцирам от другите и поставям бариери в обшуването, а от всекиго можеш да научиш по нещо, нали така?
Моля ви, дайте своите съвети!

Пп. Ходя на психоложка, но нито веднъж не ме е критикувала – и тя повтаря че съм много развита и много ме харесва. Но аз живея нещастно, карам се с родителите, дистанцирана съм от хората и мразя мъжете. Почвам да си мисля че ми говори така за да продължавам да ходя и да давам пари, не знам. Псих. мисли че имам ниско самочувствие, но мен ме интересува какво мислите вие и как да превъзмогна проблемите си.