Благодаря, w0sh, много помагаш,
но как да се избавя от обобщаването и категоризирането? Имам чувството че всички са ми ясни, и по-лошото е, че обикновено, в голям процент от случаите съм с правилна преценка за хората. Как се движат, как говорят ... не знам защо искам кой знае колко от тях. Много хора ми споделят, че имам завишени претенции към хората и мъжете - очаквам кой знае какво от тях, смислено, фундаментално.
Изживявам се като някакъв интелектуалец, и всички са ми ясни и ги оценявам и съдя, а не би трябвало, нали..
Днес докато мислех за това в автобуса очите ми се насълзиха. Не знам как да се отърся от обобщаването! Как?

5. Личен опит - Реално всички хора са гнусни отрепки. Всеки крие в себе си някаква малка гад, която наранява. Аз, който ужким много ги разбира, все още не мога да си сваля бариерите, но за жалост нямам финансите да посетя психотерапевт.
Да, и аз самата съм едно голямо лайно, защото толкова хора съм наранявала и съм си играла заради едната глупост и комплекси. Много ми харесват твоите съвети обаче и ще се опитам да ги следвам.

Даже едната ти точка сериозно ме замисли - за приятелите. Та то аз нямам приятели или обкръжение, освен в клас, а bff не я броя, знаем се от години. Станала съм антисоциална точно заради това желание да осъждам и анализирам, и да се имам за повече от другите. В клас много се радвам, че всички ме харесват с изключение на един, дето целия свят му е крив, но я няма близостта. Просто наистина категоризирам хората и ги наблюдавам и научавам неща за тях, но не съм част от тях. Не знам, трябва да се приземя малко, защото имам чувството, че няма какво да науча от тях, а това не би трябвало да е вярно!


Още някой? Anyone?
Смажете ме от критики, ppl, трябва да се осъзная малко ...


пп. Благодаря на всички за отговорите, и тези на лс.