Никой няма да те смаже от критики, защото на всеки (или поне на повечето нормални и разумни хора) ще му стане ясно, че имаш проблем.

Като начало:
Смяташ ли, че има нещо в теб, което да отключва тази омраза към сексуалните отношения? Лош опит, грубо отношение от страна на някого?
Ти самата никога ли не си изпитвала сексуално желание и влечение към някого?

За да преглътнеш непоносимостта си към секса, трябва да станеш наясно с факта, че сексуалните отношения са една нормална част от връзката. Това че някой, който те обича, има сексуално влечение към теб, не го причислява директно към "мръсниците".
Когато човек обича друг, с времето задължително се появява желанието за сексуални отношения. Друг е въпросът, че едната страна не трябва да притиска другата при липса на желание, защото интимността е нещо, което трябва да е желано и от двамата, за да получат взаимно удоволствие.

Още нещо - за да бъдеш психически готова за изживяването СЕКС и за да го желаеш, а не ненавиждаш, първо трябва да си много на "ти" със себе си и с тялото си.
Ако ти лично не изпитваш порив да се докосваш и желание да се самозадоволиш, няма как да изпиташ порив към това някой друг да те задоволи сексуално.

Може би просто не се е появил човекът, който първо ще се влюби в теб и ще изпитате заедно взаимните си чувства, а после ще пристъпите, отново заедно, към по-физическата фаза в отношенията си.
А може би имаш някакъв придобит страх от секса като цялостно понятие?

Също нещо много важно - не е от значение само КАК момчетата ти намекват или какво показват, а е много важен начинът, по който ти го възприемаш! Ако считаш всеки поглед за сексуален намек, трябва да помислиш как да се отърсиш от това. Знай, че не всеки, който ти загледа дупето, иска да те грабне, да прави секс с теб, а после да те остави.

~~~

Относно омразата и нарцисизма - не се притеснявай, не само ти се чувстваш така. В днешно време все повече хора от обкръжението ни взеха да стават боклуци. Аз също осъзнах, че изпитвам нетърпимост към една огромна част от заобикалящите ме хора (не говоря за семейството, а за външния свят) - маниерите, схващанията, начина на изказване, начина на обличане и изобщо... цялостно ме влудяват.

Нормално е да се имаш за по-висша в среда, където чувстваш, че никой няма нищо общо с теб. Повярвай ми, аз съм същата. Просто последните ти два абзаца (преди послеписа) се припокриват на 90% с мен, като изключим историята с бившия ти приятел, и може би унижаването. Всеки го унижават в даден момент, няма как да се избяга от това, защото винаги ще има комплексари на света, но все пак не чувствам чак да съм била унижавана, или пък тормозена. Както и да е.

Чувала ли си за децата индиго? Прочети малко за тях. Ще се изненадаш колко общи характеристики ще ти изникнат. Отчаяна и ядосана, също като теб, наскоро се разрових в интернет и останах смаяна.

Дано съм успяла поне малко да помогна.