Смятам, че явно си преживяла някаква форма на травма и унижение като по-малка и това те кара да гледаш по подобен начин на отношенията мъж-жена. Не знам, намери си момче, което няма да е чак толкова зажадняло за секс с теб и извърви с теб този път, за да превъзмогнеш тази бариера, която те отвращава от секса и мъжете.
Другото - прекалено много анализираш хората около теб и живота като цяло. Повечето хора живеят без да мислят, което е супер зле, а ти като че ли мислиш прекалено много без да живееш. Живей повече, и то не най-умно винаги. Аз като цяло се смятам за доста умен, но най-яките ми случки (тези, които ме карат да се усмихвам всеки път, като се сетя за тях) не са особено умни и не са с най-умните хора. Защото в приятните мигове се действа, не се мисли. Това не означава, че не трябва да мислиш. Напротив! Това е нещо, което на повечето младежи им липсва и ти е голям плюс. Прави по-неспонтанни и непредвидени неща и случки, дори и с хора, които не са в представите ти за интелигентни и образцови младежи с висока култура (ако разбираш какво имам в предвид) и ще видиш, че ще ти се отрази добре.
А за високите изисквания - няма лошо да имаш високи изисквания към най-близките ти хора. Но недей да съдиш хората, когато част от изискванията ти, и ти самата видимо го съзнаваш, са сбъркани... или когато самата ти не отговаряш на тях.
А за омразата - не бъди толкова озлобена, гледай по-позитивно на нещата и живота. Ще се справиш с това и животът ти ще е хубав, ако малко си вярваш, ще стане реалност. ;]