Ех, мама му стара! Ааааааааааадски съм гладна. Нямам идея как ще издържа още 8-9-10 часа...ако ям сега, ще ми се лепне, ама пък след толкова време ще се събудя без апетит и пак ще ми се дояде към 10-11 вечерта. Може ли да съм толкова сбъркана, може ли, бееееееее?

Отделно от това нещо не ми е щастливо. Т'ва се нарича непряка нещастливост. Животът е такъв- раздава ритници, но цаката е в т'ва да си опазиш гъза. Ако не успееш пък, просто продължаваш напред. Слава Богу, че един път не се отнася за мене.

Няма да мисля за бъдещето, 'щото тея черни мисли ще ми объркат нещата. Те не че са подредени- не са. Ама защо трябва да се прецакват повече..