Цитирай Първоначално написано от GLaDOS
Цитирай Първоначално написано от TheNewReligion
Ужас. Обзема ме ужас само при мисълта какви ги плямпах. Как не ми дремеше. Как чак сега започва.Как винаги правя грешки. Как никога не ги поправям. Как никога не се поучавам от тях. Как продължава да ми пука за някои неща. Как е по-добре да не уточнявам за кои. Как винаги е по-лесно, когато не ти пука. Как винаги е по-лесно, когато не искаш да впечатлиш определен човек.
Как трябва да си отстраня част от мозъка. Как трябва да се променя. ...
Свалям ти шапка... Същата работа ,много точно казано !
Знам, че това е старо мнение, но се припокрива със сегашното ми състояние
+
Осъзнавам колко беше прав един, когато ми каза едни неща на 13 август, ако не се лъжа.
Главата ме цепи ужасно много, чувствам се като балък. : )

И също нямам смелост да рискувам за тоя момент, не знам и аз какво седя и чакам... Вместо да взема живота в ръце.
Много неща мога да кажа, но няма смисъл от разкриване по форуми.

Чувствам се като слабачка и олигофрен.
Докога така?