Ядосана съм, защото ми е тъпо, еднообразно, празно и шибано.

Мразя:
* някой да ми се спотайва, като стане въпрос за глупостите, които е свършил;
* да чакам;
* да питам, а да не ми отговарят;
* да ми се изчерпват идеите;
* лайняното време навън; Тоя шашав климат сами си го направихме.

Защо всички летни ваканции ми започват така? С ядове и вътрешна дисхармония? Какво, мамка му, правя грешно, че все се получава така? КАКВО?
Това е лошата част от настроението ми.
Добрата е, че съм благодарна за готините ми приятели и роднини. За надеждата и за идеята, която ми дойде току-що. И за времето, което лети.
Освен това осъзнавам, че сама съм си виновна за гадните чувства. Никой не е длъжен да ме забавлява, пък и съм адски инат, така че не знам защо се чудя.
Божеееее, чак ми стана по-добре.