Толкова е хубаво да се прибереш вкъщи и да не завариш никого...
Инак уж всичко се нарежда, ама е като пясъчна кула и трябва само лек ветрец, за да се сгромоли. Изродщина пълна. Живея за мига, в който нещата ще са прекрасни и... нищо повече. И да - никакъв недостатъчно алкохол. Или здрав махмурлук на сутринта, или натурални сокове. Сега ме избива на размисли и чак сама на себе си съм досадна.