Леко съм пийнала и съм в настроение да говоря глупости.
Не знам защо, ама абсолютно винаги правя грешката да се надявам някой да го е грижа за мен. Отново се забърках в ебати простотията... Супер гадно ми е. Не си го признавам пред приятелите ми, а е време да го призная. Те сигурно ще ми дадат някакъв добър съвет, нали? Къде се бутам между шамарите!? Ама аз ли съм виновна... не мога да се спра... Все пак, когато има друг човек отсреща и когато той е по-нахакан от мен, е нормално да се поддам.... нали? Оле ужас... тема в раздел "Любов" трябва да си отворя.