Мислех че никога повече няма да мога да говоря по този начин с Владо. Мина цяла година без да поддържаме връзка. Усеща се онази хлад, но сякаш бавно закърпваме приятелството си.
Обичам този човек, няма да позволя да се изгубим отново.

Влади и той най-после се появи. Жалко че вече няма да прекарваме толкова време заедно. Не знам дали нещата се развиват както трябва... надявам се да няма проблеми, че и него не искам да губя.

Пък този Владко напоследък много взе да ми досажда. Чак ми е странно, че има хора които не схващат толкова очевАдни намеци.
(Абе само Владовци има покрай мен. Трима тамън)

Някак... никакво ми е. Напоследък все по-малко мисля за Него и това ми харесва. Показах някои страни от себе си, които преди се страхувах да излязат наяве, а всъщност е трябвало да ги покажа.