Първоначално написано от
watergirlblue
Вълкът от гората
Вълкът се криевъв гората. Силно нещо изпука
И дебне свойта плячка той. и появи се ловец със пушка в ръка.
Докато чака да изгрее Луната, Стенало било злополука
надава страшен вой. и моли за прошка с тъга.
Обръщам се и го поглеждам в Моля го аз горещо
в бляскавите му очи. и мен да застреля,убие.
И чакам със надежда И той оръжието отново зарежда
и чакам да ми скочи. и с мъка срещу мен го вдига.
Надежда или страх? Чува се силен гръм
Какво значение има? и кръв от сърцето тече,
Нима това е грях, и на тревата лягам по гръб,
отново да съм негова любима? а до мен е ловецът и плаче.
Аз знам,че няма да ме изяде, Но не съжелявам,защото
а ще иска само с мен да бъде. отново съм с моя любим.
Надалеч той ще ме отведе Не може да ни спре злото
и никога не ще се върнем. заедно да отлетим.
Но ще трябва да изчака той Луната Две души летят във небето
да изгрее и да заблести. и любовно се гледат в очите.
И ще дойде,ще ме хване за ръката Той е вълк,а за него тя е вълчица
превърнал се във моят принц. тя е принцеса спасена от своя принц.
Аз ли ще съм вълчица или той човек? А на земята лежат две тела неподвижни
Няма и значение,защото отдолу момиче отдолу вълкът.
нашата любов ще трае повече от век. И той раната нейна сякаш ближе,
но и двамата са мъртви на небесен път.
Но докато изгрее Луната има време, И така завършва тази история,
а само тя злата магия ще развали. която изживях тогава.
Ако не той вечно ще носи това бреме Той е вълкът и любимия.
да бъде злия вълк на тъмните гори. Той е вълкът от гората.
И чака,любимия,чака,
а аз го гледам право в очите.
И студено ми е,със зъби тракам,
но никой на помощ не тича.
Но нашата любов е безгранична.
Безсилни са пред нея препядствията,
но с бясна скорост минутите тичат,
а Луната още не се епоказала.
Чакаме дълго и упорито
заплели погледи нежно.
Но затвори той очите,в които
аз виждах свойта надежда.