valdesbg, не можах да разбера точно с кои мои твърдение не си съгласен. Че си приличаме мъжете и жените и полът не е означение ли ? Или пък че и мъжете имаме чувства и сме различни малко или много едни от други?Или пък че мъжете гледаме да не показваме емоциите си навсякъде за да не изгубим уважението на околните?
Или пък че това:

Малоумие и липса на какъвто и да е контрол над себе си.
е много повърностно погледнато изказване?
И да си съгласен и да не си съгласен това си е моето мнение.
Точно, защото някои жени се мислят за голямата награда, която трябва да бъде спечена се превръщат в надути кучки, които започват да имат супер високите изисквания. По този начин се появяат и златотърсачките. И в природата мъжките се бият за женската, но там често оправят и си отиват. При хората мисля че ролята все пак трябва да бъде поне малко разпределена. А не да сваляш някоя, а тя да ти се прави на голямата работа и да те унижава, защото видиш ли била голяма награда и ти трябвало да я спечелиш. И изведнъж ставаш супер досаден.
Другото...когато се ядосам на нещо такова или пък не се замислям по този проблем първото нещо в пристъп на емоция, което си мисля е:
Малоумие и липса на какъвто и да е контрол над себе си.
В следващият момент се чуквам по главата си казвам: Чакай бе това е супер повърхностно погледнато. Всеки може да говори на другите, но ако на него някога му се случи ще му е доста по трудно. "На чужд гръб и сто тояги са малко" Абе всъщност аджеба не бях ли и аз някога в подобно положение тичайки по едно момиче сумата време, с което даже не бяхме гаджета. Защо го правех аз тогава? Защо....защо....защо? Ааааа да сетих се. Всъщност виждах единственият възможен вариант да получа любов и добър приятел, да се забавлявам. Виждаше ми се най-сигурният вариант, а и не ме режеше директно. Всеки път убеждавах себе си че има нещо скрито, което не ми се казва от страх или с целта на тест, исках да опозная повече момичето и всеки изминал ден се надявах този път да е по-различно и нещата да се подредят. А тя не ме облъскваше...поне не напълно. Е, понякога демостративно пищеше и бягаше като тръгнех да я прегърна, но друг път без дори да правя опит тя ми се хвърляше на врата и ме прегръщаше силно. Случваше се рядко ипредимно когато съм и сърдит и не и обръщам внимание, но имаше и други моменти. А аз виждах там едничката си сигурност въпреки че много хора ме убеждаваха в обратното.
При връзките съм забелязал че най често се връщат по несигурните хора и с малко по ниско самочувствие особено ако връзката им е първа, от дългите, или пък комбинация от двете. Комбинацията от двете е страшна. Защо?Може би когато връзката е по-дълга вече е свикнато с даденият човек и са изживени много незабравими спомени, които не могат да се забравят от днес за утре. Човекът е свикнал дотолкова с другия че несъзнателно навсякъде търси негов образ и пообие и като не го намира търси съответният човек отново и отново.При първа връзка пък единият човек е научил другият на много неща-любов, секс, срещи и т.н.Наученият човек не може да си представи живота без своя "учител" и не може да си представи че все някога може и да трябва да го замени за да е щастлив. Свикнал е с характера на този човек и изпитва един вид благодарност и се чуди дали характерите на другите ще му допаднат, дали въобще ще има други и дали ще се държат по този или различен начин. Страх от промяната на обстановката и дали ще изпитва щастие знапред, дали ще го приемат такъв какъвто е. Как така ще забрави първият, който му е показал щастието да се чувстваш обичан. При случаят с първата и дългата връзка нещата се комбинират и се добавят ин още неща и става страшно.И при трите групи я има надеждата следващият път човека отсреща да се е променил към по-добро. Има я, но често само си я има, а човекът отсреща е същият че и по зле. Както се казва: "Никога не можеш да се потопиш в една и съща река два пъти" Сега някои да не си помисли че съм някои супер вървежният. Не, просто наблюдавам. Наблюдавам себе си, наблюдавам хората около мен, наблюдавам и хората, с които си общувам. Наблюдавам много внимателно и съсредоточено. Съпоставям нещата и виждам как хората с еднотипни проблеми все по нещо си приличат и проблемите им в общи линии произтичат от еднакви неща-несигурността, страха от промяна, страха от самотата, привързаността и т.н. И всички убеждават себе си че са страшно влюбени и не могат да живеят без даденият човек, но дълбоко в себе си знаят че лъжат жестоко дори себе си и това ги разяжда.