Всъщност не знам защо пиша темата, не очаквам помощ или състрадание. По-скоро не ми останаха приятели, с които да споделя, а толкова имам нужда да кажа, да викам...колко зле се чувствам. Не знам дали ви се е случвало просто да не знаете на къде да тръгнете... Толкова празна се чувствам. Събуждам се сутрин без никакво желание да стана от леглото, иска ми се просто да спя, да спя...и да не сънувам. И всичко това заради един глупак, който не може да спре да си играе с чувствата ми. Колко банална история, нали? Просто се чудя как допуснах един мъж да ме съсипе до толкова. Нямам обяснение! Бяхме заедно няколко месеца, а сега ми се струва, че не мога да дишам при мисълта, че не е до мен. Преди не се спирах вкъщи - ходех на бар, на кино, на театър, навсякъде... Сега не искам да правя нищо. Понякога чак си мисля, че ми е добре да се самосъжалявам. В редките случаи, когато излизам с приятели, се правя на щастлива. Мразя да изглеждам слаба в очите на хората! Чувствам се жалка заради това, че допуснах да се срина до толкова. Никога не съм вярвала, че мога да стигна до тук заради мъж. Просто се надявам времето наистина да лекува. Но се съмнявам! Просто искам една вечер да заспя без да мисля за него, да се събудя и да си кажа "Преживях го! Днес ще бъде хубав ден!". И само се чудя...кога ще се случи това...