Последно се усмихнах, защото бях в една пробна в магазин за дрехи и те нали са пробна до пробна и се виждат краката на хората, които са в пробните до моята. И аз сигурно 2-3 минути се взирам в едни крака и се мъча да разбера на жена ли са или на мъж, защото изобщо не си личеше. И само зяпам и съвсем съм забравила, че в ръката ми има куп потници за пробване. И като се усетих, че вече сума време зяпам някакви крака и се ухилих до уши на простотията си.