Е..опитвах се да свикна, да се променя..просто не мога. Не се чувствам където принадлежа.. на 17 години съм, живея с майка ми, баба ми и дядо ми, баща ми не съм виждала с години(това е друг въпрос).
Просто..ако за мен някои неща са съвсем нормални, то за тях не са. Те не могат да ме приемат такава, каквато съм. Нямам нищо против тях - напротив, толкова години се грижат за мен и съм заобиколена от любов, дори прекалено много, защото ме носят на ръце..
Но това нещо не мога да го преодолея.. Примерно, карам мотор. Малък. Искам да си взема по-голям, за което не искам пари или помощ, а просто съгласие. Не че не ми се разрешава, но се почва с едни определения "ти не си в ред";"не може ли като другите момичета да гледаш гримове, а не мотори"....
Това е най-малкото...
Не знам какво да направя, не съм като тях...явно повече съм се метнала на баща си и като не откривам нищо мое в тях не се чувствам там, където принадлежа..Живеем в съвсем различни светове - бих казала че съм широко скроена, нямам нищо против никой - всеки може да бъде какъвто е, независимо от същността си... Но НЕ - и тук идва на ред едно консервативно мислене, ограничено дори бих казала...
Просто исках да споделя ; ) Някой ако има същия проблем ще очаквам да се включи в темата ..