Не пускам често теми,а и тук не търся съвет,защото да бъда честна,няма кой знае какво да се направи по въпроса,но все пак ми се иска да си излея душата в писмен вид.
Та,преди известно време се запознах с едно момче.Харесахме се,обаче поради множество обстоятелства (като за начало,че обичам приятеля си и нямам намерение да го оставя) не сме заедно,но както и да е.Той замина в чужбина,комуникирахме си по скайп,говорихме си,не е като да сме се държали само като приятели,защото идеята е,че евентуално някога може и да стане нещо (ако множеството обстоятелства изчезнат).Казва ми как не би ме забравил лесно,как го радвам много и тем подобни,като и двамата си бяхме изяснявали многократно,че не сме влюбени един в друг.В един хубав слънчев ден ми вика 'Благодаря ти за всичко,изчезни от живота ми.Не може и дори приятели да бъдем,защото пак ще се стигне до чувствата.',като може би няма и седмица преди това ми казваше,че му липсвам.
И от тогава абсолютен игнор на съобщения и каквото и да е.Не ми е кофти,че съм загубила евентуално гадже (много евентуално),но ми е криво,че по неясни и идиотски причини загубих приятел,на когото много държа,защото беше до мен в един доста ужасен период с приятеля ми.
Да,май си излях душата.Благодаря на всички,които си загубиха времето да ми четат изблиците на нервност,раздразнение и леко сдухване.Може и да драснете по един ред с мнение.
Иииии да,лека вечер.