Направи ми впечатление, че го каза, някак си грубо, затова. Имаче, да, няма лошо да имаш амбиции и да се придържаш към тях, няма лошо и да плануваш бъдещето. Но ако се случи все пак си е съдба (аз вярвам в съдбата) и трябва да я приемем. Едно дете би било повод само за радост. Не те упреквам, нямам право, нито пък споря. Съвсем добронамерено пиша.

Иначе интересно наистина какво стана с авторката?