Ей,слънчице.. не се отчайвай!Бъди много силна, можеш го..Съболезнования за случилото се,НО!! все пак имаш баба,споделяш мъката..Това последното го забрави.Опитай да е отърсиш от всичко,представи си че се раждаш наново,учи колкото можеш и много важно !! Излизай с ХОРА,С КОИТО ТИ Е ЗАБАВНО,МАКАР И обстоятелствата..живей с мисълта, че си се примирила такова трудно нещо,и тогава животът ти ще бъде подобрен значително.Ще успееш да се справиш..А справиш ли се..няма какво да те спре и ще те очаква голямо бъдеще..Виж например,много хора са останали сираци като малки..Ама и много са станали велики..ОТЪРСИ СЕ .. ии най-добре си намери ново гадже,или пък сподели абсолютно всичката ти мъка на най-добрият приятел,това със сигурност ще те облекчи!А гаджето гледай да е добро..най-вече добро. тогава то ще може да ти помогне,да те приюти или пък.. не знамм сети се сама ..Не се отказвай,продължавай смело напред..Знай, че всички , които си обичала , а загубила, ще те гледат, макар невидими за теб, и ще се радват за успеха ти..А те вече се радват,щом се превъзмогнала това досега, те са щастливи..живей с тая мисъл.А и искай от приятелите да те имат за нормална и да не те съжаляват!
..и наистина продължавай да радваш навред!Самоубийството ще тежи на всички твои близки, баба ти и приятели, които ти си мислиш че нямаш.. имаш ги ..Успех!