Моите съболезнования!
Всички тук знаем,че ти е трудно, но аз те моля да не се отказваш. Ти си длъжна да продължиш, това е твоята мисия в живота. Не можеш просто ей така да се откажеш от всичко. Поплачи, излей цялата мъка наведнъж и после спри. Това е твоят живот и каквото и да правиш нищо няма да се промени. Вдигни глава, продължи по пътя. Вдигни ръка и на поредния житейски удар и не му позволявай да те уцели. Искай, мечтай, надявай се! Ти имаш бъдеще, повярвай ми. Трябва да се съгласиш с живота. Не си посягай.. по този начин изпреварваш живота, съдбата. Но те рано или късно ще те настигнат отново. Излез навън, погледни синьото небе, следи с поглед птичките, загледай се в слънцето. Ето това е животът на едно младо, красиво, умно момиче, ето това е твоят живот. Не пропускай възможността да живееш, недей! Бъди силна, вярвай, моли се! И най-вече бъди сигурна в себе си. Вярвай си. Порадвай се на природата, вдишай от красивата страна на живота. Обичай и позволи да те обичат. Мечтай, един ден да постигнеш целите си и ще успееш. Помисли и за сестричката си. Ами тя?! Малка е, също е изгубила най-свидното си. Ти си тази, която трябва да и покаже, че е нужна сила и увереност. Трудно е, наистина е трудно да живееш така, но ако искаш защо да не опиташ поне веднъж да вдигнеш глава? Защо не видиш красивото у твоя свят и не му се порадваш? Направи го. Ще се справиш. ))