Имам приятели от 15 години и все още излизам с тях и поддържаме връзка, с които нито един от нас двамата не е бил до другия заради финансовото му състояние или тем подобни глупости. Естествено има и хора, които са били до мене заради някаква облага, но човек много бързо трябва да се научи да ги разпознава и да ги игнорирва навреме. Смятам че истинското приятелство съществува и редом с любовта и добрите дребни нещица е може би нещото заради което човек си заслужава да живее. Когато си спомня за нещо хубаво и почна да си се хиля или усмихвам винаги е свързано с това, че тогава до мен е имало някой близък човек или приятел. Не мога да си спомня някакъв радостен момент от живота си, в който съм бил сам и сам съм се радвал на дадено нещо.