Ем, че то всеки човек има поне капка егоизъм в себе си. Напълно нормално. Някои правят тази капка локва, други я пренебрегват... Според мен приятелство има. Аз съм изявена егоистка, винаги мисля първо за себе си (няма изключения), но няколко стотни след това се сещам и за най-добрата си приятелка. Гледайки някоя дрешка мисля как ще ми стои на мен, но ако е модел, който би допаднал на нея- казвам й какво съм видяла. Дори да имам намерение да си я купя, ако тя реши, че я иска- бих я отстъпила. (в повечето случаи) Съществено аз пак съм си егоистка и дори харесвам това качество в себе си (хъх, намерила съм на какво да се радвам), но това не е пречка да съм приятелка на някого. Егоизмът е желание, но всеки има мозък, така че пак може да мисли първо за себе си, но нищо не му пречи после да помисли и за близките си...
А и тук, мисля че трябва да се каже какво е приятелство. Мисля си, че за всеки е нещо различно. Някои считат за приятел този, с който могат да си говорят 24/7 по телефона, други- този, който е готов да скокне да се бие за тях, трети- този, който им дава съвети и т.н. Схванахте. Някой, който поставя прекалено големи изисквания към приятелите си, може и да не вярва в приятелството, наистина.