Не ми е ясно как разчиташ на някого, след като е в чужбина. Но ти си държиш на своето, въпреки че в него няма и капка смисъл. А това за дългите разговори просто ще се направя, че не съм го прочела и няма да коментирам въобще. Разсъждаваш детски.
edit: Как така се подкрепяте, след като сте егоисти? Много си противоречиш...
Аз разсъждавам детски? Дааа, сигурно. Вероятно защото не смятам, че е задължение на приятелите ми да ми бършат гъза, а? За да сме близки и за да ме подкрепят не е нужно да живеят с мен, или греша? Не разчитам на никого във физическия смисъл на думата, който ти влагаш. Ако искам подкрепа, съвет, да споделя... не мисля, че 350 или дори 3500 км могат да са пречка за това. Моите приятели са ми за това - да споделя, да се радваме заедно или заедно да намерим решение за проблемите си, а също така ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се виждаме, когато имаме тази възможност.
Под егоизъм аз разбирам голяма доза преследване на собствения интерес, което няма как да предизвика между нас конфликт на интереси и следователно нищо не ни спира да сме приятели както винаги сме били. Вероятно се опитваш да вложиш в твоето "егоисти" смисъла на думата егоцентрици, и да, ако бяхме такива нямаше как да сме приятели.
п.п. Тъжно е, че за теб приятелството има пространствени измерения.