Отговор в тема
Не знам дали има такава тема, но от известно време се чудя какво точно е приятелството? И според вас, ако не сте виждали 1 човек на живо, а само сте си писали и говорили може ли да ви бъде истински приятел? За мен има само 1 момиче, което мога да нарека истинска приятелка, а същност никога не сме се виждали за съжаление. За мен тя е един невероятен човек, просто не мога да я опиша, а както знаете в днешно време рядко се срещат добри хора. Какво мислите по въпроса?
Приятелството е симбиоза между 2 индивида,с цел лични облаги-подкрепа,финансова помощ,компания и така
Не съществува.
Айде на бас, че съществува. Това, че ти не си го открила, не означава, че не съществува.Първоначално написано от PrclssRosh
Roses are brown,
Violets are brown,
SOMEONE SHIT IN MY GARDEN
Сега всички трябва да разберем колко си наранена от някоя от твоите приятелки, които са откраднали момчето на мечтите ти.
true story
Хаха, не. Просто абсолютно всеки е малко или много егоист и гледа на първо място своите интереси.
^Еми хубаво, може и да има капчица истина в поста ти, въпреки че не го прочетох целия. Т'ва, че ти очакваш твърде много от приятелите ти си е твой проблем... Аз съм егоист, моите са егоисти и... сме приятели от толкова години. Боли ме патката мен, че гледаш прекалено много захаросани филми.
Нещо се обърка, не ми разбра коментара.
Визирах и себе си, като казах, че всички са егоисти.И точно поради причината, че не очаквам нищо, не мога да бъда разочарована. Именно - всички мислите само за себе си, как тогава може да има приятелство между вас? Пък и това, че се мъкнеш с 'твоите' от години изобщо не ви прави авери. Повечето приятелства днешно време се основават на някаква изгода, материализъм и т.н.
И между другото, като ще отговаряш на поста на някого, първо го дочети.
Втория го прочетох обаче. Еми как пък ще няма да сме приятели? Дори вече не се "мъкнем" заедно по простата причина, че живеем на 350км една от друга (с най - добрата ми приятелка, другите са в чужбина и с тях също поддържам много близки отношения) и сме по - близки от всякога. Просто знаем кога и доколко можем да разчитаме една на друга и се подкрепяме/съветваме/говорим по 4 и повече часа по телефона. 'М чи да ни не е зле?
Не ми е ясно как разчиташ на някого, след като е в чужбина. Но ти си държиш на своето, въпреки че в него няма и капка смисъл. А това за дългите разговори просто ще се направя, че не съм го прочела и няма да коментирам въобще. Разсъждаваш детски.
edit: Как така се подкрепяте, след като сте егоисти?Много си противоречиш...
Имам приятели от 15 години и все още излизам с тях и поддържаме връзка, с които нито един от нас двамата не е бил до другия заради финансовото му състояние или тем подобни глупости. Естествено има и хора, които са били до мене заради някаква облага, но човек много бързо трябва да се научи да ги разпознава и да ги игнорирва навреме. Смятам че истинското приятелство съществува и редом с любовта и добрите дребни нещица е може би нещото заради което човек си заслужава да живее. Когато си спомня за нещо хубаво и почна да си се хиля или усмихвам винаги е свързано с това, че тогава до мен е имало някой близък човек или приятел. Не мога да си спомня някакъв радостен момент от живота си, в който съм бил сам и сам съм се радвал на дадено нещо.
Приятелството е вечно.
И съществува.
И аз имам един приятел,познаваме се над 3г.,не сме се виждали никога,защото той е от Пловдив,аз от София,но сме си много близки.
Ем, че то всеки човек има поне капка егоизъм в себе си. Напълно нормално.Някои правят тази капка локва, други я пренебрегват... Според мен приятелство има. Аз съм изявена егоистка, винаги мисля първо за себе си (няма изключения), но няколко стотни след това се сещам и за най-добрата си приятелка. Гледайки някоя дрешка мисля как ще ми стои на мен, но ако е модел, който би допаднал на нея- казвам й какво съм видяла. Дори да имам намерение да си я купя, ако тя реши, че я иска- бих я отстъпила. (в повечето случаи) Съществено аз пак съм си егоистка и дори харесвам това качество в себе си (хъх, намерила съм на какво да се радвам), но това не е пречка да съм приятелка на някого. Егоизмът е желание, но всеки има мозък, така че пак може да мисли първо за себе си, но нищо не му пречи после да помисли и за близките си...
А и тук, мисля че трябва да се каже какво е приятелство. Мисля си, че за всеки е нещо различно. Някои считат за приятел този, с който могат да си говорят 24/7 по телефона, други- този, който е готов да скокне да се бие за тях, трети- този, който им дава съвети и т.н. Схванахте. Някой, който поставя прекалено големи изисквания към приятелите си, може и да не вярва в приятелството, наистина.
И аз имам приятелска с която никога не сме се виждали... и мога да я нарека най-добра приятелка, защото винаги ме изслушва, мисли кое би било добре за мен и ми дава необходимата подкрепа когато се нуждая... вярно, не е същото като да имаш някой до себе си, но пък не е невъзможно. Тя прави всичко по силите си за да ми помогне с каквото може и аз се опитвам да й отвръщам със същото... дано успявам
А приятелството за мен е разбирателство, разговори, забавления, загриженост, помощ, подкрепа, откровеност, доверие...
Например.. често виждам как приятелките ми са на път да направят грешка. Казвам им какво мисля и въпреки това ако решат да правят каквото са си наумили.. няма проблем. Когато се разочароват аз ще съм тук за да ги изслушам, утеша и помогна да продължат напред
Може и да го има (за да не споря със съфорумниците). Обаче - губи се лесно, въпреки времето, в което е градено.
VIVA VICTORIA SIEMPRE!
Приятелството е всичко! Съществува и винаги ще съществува. И супер много ме дразнят такива постове, в които се обяснява, как няма приятелство и всички са предатели и т.н. Ако има хора, които никога не са срещали прятели и винаги са "ощетени", нека се замислят причината не е в тях. Трябва и да даваш, а не само да чакаш някой друг да поема инициативата. И това, че някой, в даден момент, не е могъл да те изслуша, не значи, че е пълен егоист. Изобщо приятелството не е само в изслушването. Приятелите се обичат и разбират истински. Дори да го виждаш веднъж на пет години, ти просто усещаш, че ти е приятел. Но не съм имала случай да си намеря "най-добри приятели" по нета. Твърде ограничена ми е тази комуникация за такива отношения.
Радвайте се на малките неща от живота, без злоба и лицемерие.
...Имам 2 супер добри приятелки, на които съм абсолютно сигурна, че мога да разчитам. Едната я познавам от детската градина, а другата я познавам от съвсем скоро.. /интернет приятелка.. не сме се виждали/ и двете ги уважавам страшно много. Винаги, когато мога им помагам или давам съвет, макар, че и двете са дебели глави/като мен ;д/ и не ме слушат, но оценяват това което правя за тях. Всичко ми се връща подобаващо. И съм много доволна от нашето приятелство!
...До сега с едното момиче сме се карали милиони пъти, но винаги се събираме заедно, защото държим една на друга и сме изживели 9/10 от живота си заедно и се познаваме така както никой друг. Надявам се да си останем такива завинаги..
*сън*
Аз разсъждавам детски? Дааа, сигурно. Вероятно защото не смятам, че е задължение на приятелите ми да ми бършат гъза, а? За да сме близки и за да ме подкрепят не е нужно да живеят с мен, или греша? Не разчитам на никого във физическия смисъл на думата, който ти влагаш. Ако искам подкрепа, съвет, да споделя... не мисля, че 350 или дори 3500 км могат да са пречка за това. Моите приятели са ми за това - да споделя, да се радваме заедно или заедно да намерим решение за проблемите си, а също така ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се виждаме, когато имаме тази възможност.Не ми е ясно как разчиташ на някого, след като е в чужбина. Но ти си държиш на своето, въпреки че в него няма и капка смисъл. А това за дългите разговори просто ще се направя, че не съм го прочела и няма да коментирам въобще. Разсъждаваш детски.
edit: Как така се подкрепяте, след като сте егоисти?
Под егоизъм аз разбирам голяма доза преследване на собствения интерес, което няма как да предизвика между нас конфликт на интереси и следователно нищо не ни спира да сме приятели както винаги сме били. Вероятно се опитваш да вложиш в твоето "егоисти" смисъла на думата егоцентрици, и да, ако бяхме такива нямаше как да сме приятели.
п.п. Тъжно е, че за теб приятелството има пространствени измерения.
Егоист
Поставяне на личните интереси над тези на другите.
Това имах предвид. И едва ли можеш да получиш необходимата подкрепа в чат/разговор по скайп.
Как така спорите дали съществува приятелство, при положение че има безброй пример за това как хора без роднинска връзка жертват дори животите си един за друг.
смешно е.
И дори човек да е егоист, той все пак може да намери много ползи за себе си в едно приятелство.
Самият факт, че половината от отговорилите казват, че ИМА истинско приятелство, но и инкогнито споделят, че никога не са се срещали с тях... лесно е да си пишеш с някой, съвсем друго е живото приятелство.
Може и да има някъде хора, които да са истински приятели..., но шансът някой дет го мислиш за приятел да ти го тури по най-отвратителния начин е много по-голям.
Temet Nosce
벨야카
Да, според мен приятелството в нета може да си съществува дори и връзката да е един вид виртуална.
Винаги е по-лесно да споделиш на напълно непознат, отколкото на човек когото познаваш от няколко години. Този, който не познаваш не може да те предаде, от там идва и сигурността към него.
Срещала съм много свестни хора в интернет пространството, понякога чак се учудвам, че те са разбрани, а около мен са само лицемери, лъжци, използвачи и такива, които само търсят с кой да се изгаврят.
Не забравяй обаче, че няма човек, който да не е егоист. В крайна сметка и големи добряци да са, всеки търси да спаси първо своята кожа.
Това ти е като инстинкт, много трудно се преодолява, ако изобщо може.
Ако ти не можеш, то не значи, че и аз не мога. Не мисля, че си в позиция да отговаряш за мен и моите потребности. А и аз никъде в постовете си не споменах, че става дума само за скайп/телефон/фейсбук/друг индиректен начин на общуване. Ако ти имаш редовна нужда от бърсане на сълзички/гъз или потупване по рамото, то не значи, че с всички е така. Моите приятели се разполагат единствено и само със свободното ми време. Затова мога да кажа, че хем съм егоист, хем имам приятели. И за съжаление пак се стигаме до твоите захаросани представи приятелство с много розови моменти и нежна музичка за фон...Егоист
Поставяне на личните интереси над тези на другите.
Това имах предвид. И едва ли можеш да получиш необходимата подкрепа в чат/разговор по скайп.
Леле, не, не, не!
Първо, не се обърнах към теб с това за скайп-а. Второ, аз нямам нужда от чужда помощ - нито в интернет пространството, нито и очи в очи. И сама си се справям. И трето - "И за съжаление пак се стигаме до твоите захаросани представи приятелство с много розови моменти и нежна музичка за фон..." Не знам това от къде ти хрумна, това че не вярвам в приятелството, не означава, че гледам през розови очила. Ако представите ми бяха ''захаросани'' нямаше да изпиша това всичкото. Айде, беше ми приятно.
100%
Loving someone is like singing a song... But there isn`t a song without end. Every song ends. Is that any reason not to enjoy the music ?
Най-пухкавата
LOVE Най-Пухкаваия (h)
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
