Да поразсъждаваме :-)

[Niakoitam]

Не смят ли,че си падаш 'малко' егоист?
Не е ли важно дали и на другият,който седи срещу теб,трябва да му е добре в твойта компания?

Човек е добре да е егоист. Все пак ако за собственото ти същество не ти пука най-много... всичко което правиш е лицемерие. И ако е така - по добре се запиши в донорската банка за органи и се самоубий

Само че монетата си има две страни. Не може човек винаги да се води само от егоизма си. Нали се бием по гърдите че сме били разсъждаващи същества за разлика от животните. В днешно време светът се води до голяма степен от егоизма. Е, вижда се докъде е стигнало всички. Както се казва: "Колкото повече опознавам хората, толкова повече заобичвам животните." Е, и при животните го има това по силните винаги да се опитват да унищожат по-слабите даже и след момент когато преди време те за малко не са били унищожени от по-силните, но както казах нали се бием по гърдите че сме по разумни.Светът не трябва да се води от егоизъм макар че в днешно време тарикатите винаги гледат да се възползват, има и лицемерие, и постоянно съмнение в добротата на някои и възползване и т.н.. Мисълта ми беше че погледнат като страничен наблюдател(защото така е най-лесно) трябва да има някаква граница. Да не позволяваш да те правят на нищо, но и все пак да не бързаш да зарежеш някои, защото не ти харесва как се облича например.Човека е лакомо същество и ако винаги се водим по егоизма си нищо няма да стане. Първо ще искаме много любов, после лошо момче/момиче, после добро момче/момиче, после някои който ни е бил мечта, после оргии и наркотици,пари, слава, после самота и пак любов и кръговрати всякакви. После ще искаме да зарежем някои, защото така ни е скимнало, а след това пък да се връщаме. Има много варианти. Не може така да зарежем някой от егоизъм просто, защото ни се ще да се свалим с някои друг.
Иначе моето мнение(незнам доколко мога да го изпълня ако не съм страничен наблюдател) е мисли какво правиш за да не ревеш после след време. Едно разделяне и после събиране може. Всеки човек греши. След второто събиране следващите вече са пълна глупост и загуба на излишно ценно време.

[ozzy]

С търпението и чакането стават накрая много хубави неща и определено си заслужава !

[valdesbg]

Абе хората можем да казваме много неща, но това не пречи да си правим пак същите глупости като от едно време.

Явно отиваш в друга графа на егоизма. А егоизма в най-първичната си идея е инстинкта за самосъхранение. Еволюирайки обаче е бил изроден в нещо диво и ужасяващо, което на всяка цена трябва да се избягва.

Въведено в прост пример - Установяаш си норми, които ще бъдат комфпртни за теб и твоето съществуване. И държиш хората около теб да се съобразяват с тези норми, ако желаят да контактуват с теб. В замяна даваш точно това, от което другия има нужда.

Или още по директен пример: Аз не обичам да закъснявам. И на всяка цена се старая да не го правя. Следователно ще изиквам от другите да не закъсняват когато ще се срещаме някъде. Който закъснее - ще дойде сам с автобуса, а ние ще го чакаме at the finish point. Ако не му изнася - няма да закъснява. При следваща подобна случка.. учтиво му се напомня че третия път ще му е последен.

И така

Тарикаите съществуват защото има балъци. А щом даден човек е допуснал да се превърне в балък.... то значи това е неговия избор. И ще си търпи последиците от това Просто пример отново - комарите и човека

[Niakoitam]

Добре. Да кажем че с горното се съгласявам макар че не трябва да се забравя факта че както и ти така и другите си имат своите критерии, а също и че има и по студени хора, но и такива, които много лесно се привързват и много не им понася раздялата независимо дали с приятели или гаджета камо ли пък за дребни неща като например че малко закъснявали например

Относно това:

Тарикаите съществуват защото има балъци. А щом даден човек е допуснал да се превърне в балък.... то значи това е неговия избор. И ще си търпи последиците от това Просто пример отново - комарите и човека

Когато хората се научим да четем мисли, тогава вече няма да има балъци и тарикати (надявам се да е по скоро. )
В сегашният момент често не може да си сигурен кой е тарикат и кой прави нещо просто от добри подбуди.
Има три варианта:
1. Да вярваш безкрайно на хората и всеки момент да има опасност някой да те прецака и да те превърне в балък с повече или по-малко последици за теб.
2.Да вярваш, но винаги да си имаш едно наум (никога не може да си сигурен че си прав или просто така си мислиш, а понякога води и до точка 3.)
3.Бай Шиле (всичко е конспирация). няма добри хора и абсолютно всеки гледа само за себе си, а ако някой прави нещо добро значи непременно има задни егоистични мотиви.Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле.
Пример за ситуация тарикат-балък
Веднъж докато учех си седяхме пред училищната лафка с един съученик, които просто ако не лъжеше няма да е той. Дойде някакъв негов познат или приятел, който го знае че е по на ти с компютрите. Заговориха се нещо, а онзи видимо нищо не разбираше. Съученикът ми започна да му обясня как трябвало да си купи и CD и DVD записвачки за компютъра,защото DVD записвачката можела само да гледа CD-та, но не и да ги записва. Обясняваше му как бил разбил Windows обаче трявало да му даде осем диска, защото имало някакви малки файлчета дето трябвало да се запишат поединично на всеки диск и после да се обединят в друг. И човека седи нерабиращ и едва ли не му се удивлява колко много знае. А аз си седя отстрани (какво да правя все пак ми е съученик, а онзи не ми е никакъв) и едвам се въздържам да не се измея мощно и да му кажа: "Абе в какви филми си се вкарал, вземи излезни малко от тоя твои измислен свят."
Но човека си му вярва...нормално, неразбира, а пък явно и не беше от световните конспиратори.

[mrazqkindergarten]

Аз сега съм в такова положение.. Толкова е трудно, още повече, че бяхме заедно преди и ми се иска сега да е това време, когато бях много щастлива Ще се боря, докато знам, че чувствата са взаимни.. После няма смисъл, не може да се създадат чувства от нищото.. Надявам се да имам сили колкото е необходимо, засега се справям и го правя само и единствено защото смятам, че въпреки всичко, което ми е причинил въпросният човек си заслужава.

[Niakoitam]

И отново се връщаме на началният въпрос за чакането и отказването. Докога човек трябва да се хваща за празните надежди дали истински или интрепретирани по този начин от него самият заради минали събития....

[AliceSw]

Добре де...когато вече не знаеш дали има смисъл да чакаш или да се откажеш, значи ножът е опрял до кокала...търпението ти е на предела си, но все пак си чакал толкова много. За мен най-безумното нещо в такъв момент е да кажеш "Край, това беше". Така и така толкова си се мъчил, щом се замисляш да се откажеш значи нищо няма да ти попречи като нормален човек да обсъдиш въпроса с отсрещния. Така или иначе резултатът може да е еднакъв - прекратяване на илюзиите, обаче ако говориш имаш и шанс за успех...или поне да се убедиш, че не е било напразно всичкото това чакане....

[Niakoitam]

Да, и да ти дават надежди и още и още ище....и да си се въртиш в един омагьосан кръг пропускайки всякакви възможности.
Аз веднъж си казах: "Край, това беше". и мисля че това е едно от най-добрите неща които направих. След близо 4 години лутане ми се отдаде възможност и макар и по инернет зададох на момичето следният въпрос кратко точно и ясно: "Напълно сигурна ли си че не ме възприемаш като нещо повече от приятел". Каза: "Да". След като ме беше въртяла толкова много време. Поне не ми даде още надежди. Е, такива големи приятели станахме че сега нито си пишем в интернет, нито се виждаме, нито си говорим даже и във Facebook се притеснява да отговаря на мои коментари все едно ям хора, но карай. Явно сме много големи приятели.
Все пак се радвам че някога ми писна и си казах: "Край, това беше!"

[AliceSw]

Според мен хората, които само чакат не обичат достатъчно нито човека, нито себе си. Разбирам доводите, че не искат да си прекъсват отношенията или да бъдат наранени, но не ги подкрепям. Ако толкова обичаш някого ще искаш да бъдеш с него или най-малко да знаеш какво е отношението му към теб. В този момент се изчерпват другите аргументи.

Чакала съм човек 2 години, безсмислено е. Не го осъзнавах тогава - ако искаше да е с мен, щеше да намери начин да го каже някой път след поредния пиянски секс примерно. Обаче в един момент вече ми писна и "минах от себе си", казах всичко неказвано за толкова време. Не получих отказ, не получих съгласие. Постарах се над отношенията за последно и след време питах пак, настоях да чуя несъгласието. Не ми беше добре известно време, но вече мога да стоя и да общувам с него само като приятел.

За мен от много чакане смисъл няма. Но когато си на път да се откажеш, трябва да дадеш на всичко 1 последен шанс.

[babity]

Вече не чакам. Моето време има цена, а хората, които биха поискали да чакам около мен не заслужават това усилие. Мога да чакам, развличайки се с нещо/някой друг/о, при напълно реалният риск накрая да не искам да се върна назад.

[TheNewReligion]

Зависи за какво се отнася. Аз лично съм адски нетърпелива. Ако съм почнала да правя нещо или ще го довърша независимо от обстоятелствата, или ще го зарежа, когато НА МЕН ми писне. Да се спирам, защото, видиш ли, май няма да е удобно на някого да продължа...няма такъв епизод.

[ShtrudeL]

Да почакаш какво...? Ако е лошо няма да стане по-хубаво и ако нещо те прави нещастен няма да те направи щастлив отново.

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

не мисля че има смисъл от чакане... :S

[GossipGirl89]

тъй като темата е в раздел ''любов'', отговарям ти само в този аспект: не обичам да си губя времето с хора, с които не се чувствам добре. ако не получавам, каквото ми е нужно, просто ще си тръгна. без спорове, пазарене и сълзливи истории. дори едва ли отношението ми към човека ще се промени по някакъв начин, преди да кажа ''край''. може да му дойде изневиделица, но щом аз съм го преценила, значи съм обмислила всичко и решението ми е окончателно.

най- общо казано приемам времето си за твърде ценно, за да го пилея с неща, от които не получавам удовлетворение.

Не смят ли,че си падаш 'малко' егоист?
Не е ли важно дали и на другият,който седи срещу теб,трябва да му е добре в твойта компания?

И аз съм горе-долу по същият начин. И не мисля че е егоистично, защото същото това нещо си има и обратна страна. Ако виждам, че човека до мен не е истински щастлив и нещо му липсва просто ставам и си тръгвам и го оставям да си намери щастието другаде и за мен точно това е неегоистичното в цялата работа. Кофти е когато се разделяш с някой, който те обича, но се замисли - какъв е смисъла да бъдеш с човек, който не те прави щастлив/а? Такива връзки са до време, защото всичко си има граници - ще търпиш, ще търпиш и накрая просто ще ти писне да жертваш собственото си щастие заради чуждото. А и лошото е, че в такива моменти връзката се задълбочава все повече и повече с всеки изминал ден и накрая става двойно по-трудно и тегаво да сложиш края.

Как да разберем дали си струва да чакаме или да се борим - при мен е според зависи. Ако виждам, че човека отсреща си заслужава и въпреки всичките проблеми и пречки прави някакви неща за мен, ще чакам колкото трябва и ще се боря да сме заедно. Но ако усетя, че няма никакъв смисъл и че връзката не търпи никакво развитие към по-добро - отказвам се и си продължавам напред.

[againstyou]

Ми то си идва от само себе си едно такова специално чувство,дали да се бориш или не.Ако държиш да получиш това което искаш трябва да се бориш.Но пак понякога е по -добре да се откажем,вярвайки,че може би така ще подобрим живота си.