Баба ми почина преди няма и месец и още по лошото беше, че никой не очакваше че ще си отиде така бързо.Мама ми каза бааб ти е болна и баба след 2дни умря.Беше ми много близка.Плаках много на погребението, но след това някак не ми се плачеше.Знам че баба не иска да плача, но понякога просто много ми липсва и тепърва започва да ми липсва.Но такъв е живота,смъртта няма да подмине никой.