Сега се връщам от село - носихме 40 дни ан дядо ми
Разбирам те напълно, какво чувстваш.
За мен този човек бе един от най-близките ми, защото от цялата рода, май само той се държеше с мен като с човек. Винаги ме подкрепяше, помагаше ми с каквото можеше, показваше ми, какво значи да бъдеш обичан от някого.
Почина на 6. януари, 4-5 дена след като бе хоспитализиран, защото хемоглобинът му бе паднал критично - при норма 140 единици, неговият бе 48.

Нормално е да плачеш и да идеш на погребението, все пак ти е баба.
Аз бях на погребението на дядо ми и тъй като то бе на село, там няма катафалки, а ковчегът със смъртника се транспортира със селския трактор.Но понеже гробището е на баир, трябваше някой, който да е в каросерията на трактора и да крепи ковчега, за да не падне. Този някой бях аз, защото повечето от присъстващите бяха жени и стари хора.

Видях, че един потребител в началото на тази страница на темата е изгубил майка си, за което искрено съжалявам. Само мога да предполагам, какво му/и е било (а и в момента е).

Моите съболезнования