Охх знам колко е тежко...
Първо почина дядо ми, после пра-баба ми,която се знаеше,че ще си отиде,защото беше на преклонна възраст 91год, а след това и баща ми..
Като ми се случиха всички тези неща първоначално направо не знаех къде се намирам.. бях ужасена и прекалено разстроена, плачех .. но с времето спрях,защото знам, че и да плача и да не плача те няма да се върнат.. и аз вярвам,че сега те са на едно по-добро място.. и винаги ще останат в моето сърце и ще ме закрилят..
Не се отчайвай гледай напред и върви с мисълта,че баба ти е някъде там и те подкрепя..