Баща ми няма конкретна причина да го смята за такъв и е единственият, който мисли така. Не съм заслепена, не го идеализирам, със сигурност не е перфектен, но аз обичам него. Мисля, че това е, което баща ми трябва да разбере, че това е моят избор.
Както казах не искам да му вдигам скандали и да се караме, страх ме е, прекалено краен човек е, не искам да му съсипвам здравето, но и не искам да се отказвам от любовта си..