Първо това си ми е първия опит да пиша и някак си изведнъж ми дойде музата




Не те виждам, не те и чувствам. Споменът за теб изстива. Изстива, както пясъкът под лъчите на залязващото слънце.
Смоненът изстива...бавно... Но никога не се забравя.
След седмица или защо не месец лицето ти ще е неясно. Но аз ще помня онази златиста коса и дълбоки сиви очи, които ме плениха още от първия път щом те зърнах.
А след година, две - споменът пак остава... Тогава ще помня, че си бил различен от другите и неземно сладък
Но винаги ще си запазя и ще помня топлата усмивка, която ме сгрява и ми помага всяка вечер да заспя с мисъл за теб




И по нагоре го написах първи опит тъй че давайте критики наволя