- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Споменът...
Първо това си ми е първия опит да пиша и някак си изведнъж ми дойде музата![]()
Не те виждам, не те и чувствам. Споменът за теб изстива. Изстива, както пясъкът под лъчите на залязващото слънце.
Смоненът изстива...бавно... Но никога не се забравя.
След седмица или защо не месец лицето ти ще е неясно. Но аз ще помня онази златиста коса и дълбоки сиви очи, които ме плениха още от първия път щом те зърнах.
А след година, две - споменът пак остава... Тогава ще помня, че си бил различен от другите и неземно сладък![]()
Но винаги ще си запазя и ще помня топлата усмивка, която ме сгрява и ми помага всяка вечер да заспя с мисъл за теб![]()
И по нагоре го написах първи опит тъй че давайте критики наволя![]()
♪ ♥ ♫ Само кислород искам, за да мога да дишам.Само път свободен искам, за да мога да тичам.Само една надежда - отново да се смея.. и в този шибан свят някакси да оцелея...
Първите опити винаги са ужасни. Продължавай щом ти харесва.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.