Душата която включва всичко(съзнанието и т.н.) съществува без наличието на мозък, просто тъй като живеем в крайно материален свят то мозъка служи на душата за да придаде необходимата материалност на духовните процеси(примерно като се ядоса човек и се отделя еди кой си хормон който прави еди какво си). Т.е. мозъка е посредник между душата и физическото ни тяло. Ако мозъка се повреди и човек стане "душевно болен" това не означава, че душата му е повредена, ами просто някоя част от мозъка, и заради това докато е жив тоя човек няма да ползва пълния си потенциал. То с всички хора е така, подсъзнанието примерно помни всичко което ни се е случило, но моментата ни памет е къса. Заради свойствата на живота хората не ползват пълния си потенциал, нито имат достъп до паметта от това какво се е случило преди да се родят и т.н., тия неща са заключени.