- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Карате ли се с брат си/сестра си?
РЕДОВНО ! Кадето и когато сме заедно винаги има крясаци и викове :Ддребно и вредно е в моя случай ;Д
Като малки постоянно, хаха, че и здрав бой сме си теглили един на друг.Аз съм припадала, той със синьо под очите. Сега вече пораснахме, виждаме се на 4-5 месеца.... Няма време за караници. Подкрепяме се.
The sky's the limit ..
Пф.. как да не се караме, всички братя и сестри се карат, аз съм на 14 а брат ми е на 9, понякога и бой яде, понякога и прекаляваме с порциите ;дд ама кфо да се прай..
С брат ми не живеем заедно.Ама докато живеехме бяхме като куче и котка.![]()
Ооо...болната ми тема.Имам малък брат на седем.Понякога пада такъв бой, чее.. да ти е бедна фантазията.Аз съм на 14, а лятото го гледам тоя тюфлек половината ден и направо се побърквам вкъщи.
Обаче понякога като добра кака го защитавам или той мен.Случвало се е да се съюзяваме срещу наще.
![]()
Sasuke Uchiha!![]()
---------------------------------------------
We'll keep our red flag high!'Cause Manchester United will never die!![]()
--------------------------------------------
Женско съм!
Мина времето на караници,макар че някой път може да се поизнервим![]()
Караме се, бием се... Всичко, което се сетиш![]()
![]()
Само го чакам да стане малко по-голям, да му дойде акъла в главата, да не ме дразни толкова и да го взимам с мен като излизам, че и без тва от сега ми мрънка да излиза с мен ама няма да го огрее в близкото бъдеще![]()
Трепем се.
♫ Beautiful.. ♫
Ако ти дам душата си, дали ще ме забравиш ти.
Ако ти дам сърцето си дали ще ми повярваш ти,
че те обичам както никой друг,
искам те, искам да си тук!
Не спира да боли, живота ми това си ти,
сърцето ти е лед, да дишам мога само с теб.
Не спира да боли, живота ми това си ти,
сърцето ти е лед да дишам мога само с теб.
Ние с брат ми като бяхме по-малки често се карахме, обаче вече като порастнахме и двамата, сме си много близки и се обичаме. Просто засега след като си по-голям, се опитвай да намалиш споровете ии ще се оправите![]()
Ние със моята сестра не се понасяме щом сме си и двете вкъщи разбира целия квартал. Затова си лекуваме нервите просто не сме си вкъщи по едно и също време. За протокола аз съм на почти 17 а тя е на 20.Като по малки редовно се биехме и редовно ни наказваха.
е да ама моя брат живее при тати ама пак си се караме обаче по skypeПървоначално написано от Nakadah
![]()
Силно обичам, трудно прощавам, лесно подлудявам,гадно наранявам, рано или късно-всичко получавам!
...<3}~{~}{~}}~<3...yeahh babyyy ;** <3
Преди с брат ми се карахме бая, но станахме по-големи и кавгите поспряха, тук там може да се поскараме за нещо, но няма как ;D.
а ние с брата започнахме по-малко да се караме.. най-лошото беше, че нашите правеха така, че само да подклаждат огъня, т.е заемаха позицията на единия (за каквото и да е) и другият беше виновен (винаги).
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
Като бяхме дребосъци много се карахме. Даже се стараехме да не разваляме боя с кавга.Сега пак се караме, но вече е защото той е пълен пубер и много се нервира, когато му направя забележка. Иначе вече се разбираме повече от чудесно. (:
Родителите ми се разведоха веднага щом се роди брат ми и той остана да живее с майка, аз -при баща си. Преди няколко години майка ми почина и брат ми заживя с нас. Дори да ме ядосва много, много, се старя да не се карам с него, защото и двамата имаме тежки съдби. Преди, когато бяхме разделени, се виждахме рядко и нямахме време да се скараме едно хубаво.
Love to be loved by you.
Да,много се караме много често ми влиза в стаята..Беше ви взел гривните![]()
![]()
I remember your name crying in a rain
When you left and close my door
I remember myself in my emptiness
Waiting for a special call…
Eric <3 Pam <3 Jessica <3 True Blood <3
Няма управия![]()
Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън