Когато караницата е плод на комуникацията и е с цел постигане на компромис - да, помага и то доста. Когато обаче тя е средство да си наложиш мнението и да покажеш превъзходство над другия няма начин да се стигне до положителен изход.

За мен от особено значение е и как се провежда караницата. Не приемам за нормални крясъците, обидите и безпричинното "на инат" цупене. Според мен когато двама души се ценят и уважават мнението си караницата протича във вид на спор. Без излишни драми и натяквания, без изпускане на нервите и истерични пристъпи. Защото под влияние на неприятните емоции могат да се кажат неща, които всъщност не мислим, и за които после съжаляваме.