Трудно ми е и не знам как да започна,но само тук мога да кажа кфото ми е на душата,без да се притеснявам...И така-вече съм на 15,знам че на тази възраст е нормално да се чувстваш депресиран,но аз не издържам вече.Родителите ми са разведени,живея с майка си.Намерила си е гадже,който може да ми е брат (19г.)Той отдавна е станал много по важен за нея от мен,изживява се като мой баща,опитва се да ме възпитава,да ми се налага,понякога ме бие,а на майка ми не й пука!Същия този човек ми забранява да излизам с приятелите си,изпокарах се с тях заради него(те и без друго не бяха много).Това е накратко...чувствам се безсилна и не знам какво да правя.Струва ми се,че на никой не му пука за мен,така или иначе съм си черната офца в семейството.Баща ми едва ли помни,че има дъщеря на другия край на България,отдръпнах се от приятелите си,вече почти съм изгубила всичко,дори майка ми не се интересува от мен.За нея съм дъщеря до толкова,че да ме храни,да ме пере и да ми дава пари.И край...Просто вече няма за какво да живея.Ако скоча от някой блок или нещо такова,едва ли на някой ще липсвам,може би ще направя услуга на повечето хора около мен.Не знам какво да правя,иде ми да потъна в земята.Не искам кой знае какви съвети,просто благодаря,че ме изслушахте.