На кого отстъпвате място в градския транспорт?

[bloodyF]

на бременни жени, хора с багаж, майки с деца, по-възрастни хора (30+)
И без това пътувам с градски транспорт рядко..така че..

[Pliok0019]

Отстъпвам мястото и на възрастни хора, и на майки с деца, и на бременни. Най-често разбира се ставам за пенсионерите, понеже...са най-много. Досега не ми се е случвало някои да ме помоли да стана, защото обикновено виждам кога някои възрастен се качва. Естествено, когато ми е лошо не съм обръщала никакво внимание на случващото се около мен.

На мен лично ми става глупаво, когато някои не отстъпи мястото си на възрастен, защото моментално си представям, как ми се е наложило да пътувам с баба ми в препълнен автобус и някакви момчета се смеят от седалките. За щастие подобно нещо не се е случвало досега, но точно за това, не искам да се наложи на някой друг.

[Mooo6no]

Ставам на майки с деца/бременни жени.... и на куцукащи/гипсирани. На възрастни не ставам, пък и не смятам, че възрастта е какъвто и да е признак за уважение, или липсата на таковва.

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

възрастни хора, бременни и жени с деца. май че това е. А и ако има някои които да носи супер мн торби също отстъпвам място

[realantisocial]

realantisocial, заставам зад думите си веднага, обяснявам подробно:
Темата е създадена, за да се прочетат различни гледни точки към нещо обикновено от ежедневието, в което си проличават определени социални механизми. МОЯТА гледна точка е следната:
Водещо е това да прецениш, дали даден човек има нужда да му бъде предоставено дадено благо или не, след като ти разполагаш с това благо. Тази преценка е субективна, но е единственото, с което разполагаме. И така, как се случва преценката, ако се опитаме да я анализираме:
1) виждаме човека и го оценяваме несъзнателно по това, което виждаме - пол, възраст, социален статус и пр., с което си активираме вече създадена нагласа;
2) имайки съзнанието, че ние разполагаме с благото "седалка" (ахах, абсурдно...), опитваме да преценим дали въпросният човек има нужда от това благо, дали трябва да му го преотстъпим.

Дали ще действаш "хуманно" на втория етап неизменно зависи от това колко силни са нагласите ти от първия. И би било безумно някой да го отрече. Затова си позволих да попитам по-горе (попитах ли, всъщност?), с каква готовност ти, или друг, би отстъпил място на много болен циганин? Или клошар? Не съвсем ясно, ЯВНО, опитах да кажа, че предубежденията ми към старите хора ми пречат всеки път да действам в полза на принципа "старите се нуждаят повече", защото този принцип е разколебан у мен. И не се чувствам виновен за това, сори.

Колкото до това, че акцент падна върху старите хора, не е случайно. От една страна, аз започнах тази ракурс, защото ми пролича слабостта, когато си казах защо не им ставам винаги, както винаги ставам на малки деца и бременни. От друга, обаче, факт е, и това от нещата, които ме дразнят, че отношението към старите хора е едно постоянно възобновяващо се и консерваторско стереотипно мислене на обществото, едва ли не архетип, че старите хора са мъдри и заслужават всичко. Аз съм ОК с него, докато не достигне крайност. И у нас той е достигнал тази крайност. Никога не боравя с крайности и ги намирам за вредни, заради което и приказките ти за Смърт в моята уста са крайно неуместни.
И защо е достигнало крайност това разбиране ли? Защото сме нация с отрицателен прираст, защото младите хора бягат масово извън България, защото населението масово е застаряващо и съставено от смазани от живота възрастни хора. Разбирам, че огромната част от тях живеят в тотално разочарование от всичко, и с право. Разбирам, че можеха да живеят и по-добре. И все пак... Не може едно общество да живее заради застаряващите си членове, вместо за всички членове.

И с надеждата да, че това ще помогне, връщам в началото на този пост:

Темата е създадена, за да се прочетат различни гледни точки към нещо обикновено от ежедневието, в което си проличават определени социални механизми.

Отстъпването/неотстъпването на стар човек от страна на млад в градския транспорт е само едно нещо. Мазало стана, защото 1) отстъпването/неотстъпването на място от млад на стар е класика и 2) аз имам проблем с него и същевременно съм автор на темата.
Въпроси се появяват и в други посоки, обаче:
Ако всички сме съгласни, че водеща трябва да е нуждата, в кой случай стар човек е редно, според нас, да отстъпи на млад?
Ако всички сме съгласни, че водеща трябва да е нуждата, само старите, бременните и малките деца ли заслужават едно такова "седалищно благо"?
И най-вече, тези три категории не са ли сами по себе си генерализации?

Защото си струва и да се обсъди този въпрос за това в каква степен е редно човек да генерализира и да изхожда от социалния си опит и в каква степен да се опитва да минимизира това генерализиране, да изхожда от принципни позиции и доколко оправдано е това. Защото за мен това са две еднакво недалновидни крайности.

И цитат от моя трети пост по темата и първи, споменаващ стари хора, специално за WinstonSmith:

Ок, ще обясня още и най-добре през моите си разбирания.

НЕ СТАВАМ на пенсионери, освен ако наистина не е много наложително и НЕ са ме изритали любезно от мястото, а сам го преценявам.

Какво вие двамата наричате "двоен стандарт", че се обърках, честно питам?

Запазвам ред. Утре.

[reoffender]

Рядко пътувам с градския, и ако го правя стоя права просто, защото ми е по-удобно. Сядам само ако има достатъчно празни седалки, и съм уморена...
Никога не ми се е налагало да отстъпя място

[Millwall]

никога,особено пък за пенсионери.

ако бременна жена или инвалид ме помоли лично,бих станал обаче. за пенсии,които са видимо здрави (ходещи,с 2 здрави крака),не виждам основателна причина да стана. старостта не е порок,но не е и преимущество.

имаше случай преди време пътувахме с приятели,но се бяхме разделили във возилото (хаха,рейс май беше) аз и още 1 отпред и отзад още 2-3 човека,щото беше пълно. и по едно време някакъв смачкан чичко ми се развика ама супер злобно що не съм станал да седне някаква бременна жена,която изобщо не даваше индикации,че и се сяда (иначе щях да и освободя мястото),стана някъв ебаси скандала,развикаха се бабички,лели и дядовци,без изобщо да знаят за какво става дума,само защото сме млади,а те по дефаулт мразят младежта,а и явно мислеха че сме само аз и другото момче и им дойде пауъра,смачкания чичко почна и да заплашва... чичкото наистина уцели греда,захващайки се с неподходящите хора и съм сигурен,че и до днес помни какво му се случи впоследствие...


онзи ден пък ми се случи друго - пътувам в 5-ицата и някви четирима смъкнежи се качиха на 1 спирка,а имаше в трамвая 2 момиченца (видима възраст около 10-11,макс 12.),които си седяха кротко и си говореха без да пречат на никой сладураните,и изведнъж единия от тия смъкнежи им се развика "а що не направите място на бабата,много сте невъзпитани вие малките (се едно той братче е на 45год.) и разбира се децата се сдухаха яко. бързах много за важна среща и реших да не правя проблема...

та мисълта ми е - аман от псевдо-моралисти и защитници на некви права и прочие безбожни глупости.

[mitzubi6i]

Аз обикновено стоя прав в автобуса, най-често на кръга в средата. Така хем има места за стари хора, бременни жени и т. н., хем аз имам видимост към целия автобус Много рядко сядам, ако съм много изморен.