Ок, ще обясня още и най-добре през моите си разбирания.

НЕ СТАВАМ на пенсионери, освен ако наистина не е много наложително и НЕ са ме изритали любезно от мястото, а сам го преценявам. Не се считам за длъжен да ставам на всеки грохнал старец, защото ако той отива да си купи кисело мляко и да се разходи с трамвая, аз се връщам от нощна смяна и отивам на лекции/работа/друго. Примерно. Той мен не ме пита как съм, а да ставам, щото така трябвало... Едва ли.
Допълнително, верен е онзи лаф "- Момченце, би ли ми остъпило мястото, че ме болят краката? "- Ти, дядо, като си бил млад, ставал ли си на по-възрастните?" "- Винаги!" "- Е, затова сега те болят краката!"
Ами, моите крака и сега ме болят. Не мисля, че на някого му дреме.
А има и още за пенсионерите. С очите си 23209 пъти съм виждал как в трамвай, пълен с пенсионери, никой не отстъпва място на бременна жена, да речем. Това ли е мъдростта на старите хора? Високомерие? Да не говорим колко пъти съм бил обиждан от разни старци, защото имам обици, обличам се някакси, имам рога, копита и брада, наричали са ме "Боклук" и пр., понеже съм ги бутнал с раница, примерно, без да искам.

На малки деца и бременни отстъпвам винаги, защото от тях зависи всичко, не от старците. Последните може и да заслужават уважение, но само на теория е така. Днес и у нас да си стар много често значи да си глупав.

Разсъждения от този тип търся. Ако има, разбира се.