Сядам, само ако има много свободни места. Иначе не ми пречи да стоя прав. Ако цял ден съм седял на стол не ми пречи да стоя прав.
Място отстъпват по моментна преценка.
В София не сядам, защото настроението ми е по-важно от това да стоя 15 минути прав. Не ми пречи. Повече би ми попречило някой обиден от живота пенсионер да ми се навика, че не съм му станал от мястото, понеже е разсърден, че на другия край на града където си купува хляб е имало по-голяма опашка от обичайното.
Може и да не е негово право да седне, обаче не се заяждам за дреболии, понеже пътуващите масово се присъединяват към пенсионера заради години и най-вече произношението.
KУP за дъртите ксенофоби