Есе и ЛИС

[kocaka966]

Хора здравейте ! Плс някой ако може да ми даде едно есе и един ЛИС от тези теми :
ЛИС:
1.Тревога,любов и саможертва в битието на жената в едноменното стихотворение на Блага Димитрова - Жена.
2.Изборът на жената в стихотворението на Блага Димитрова - Жена
3.Жената - любов,дълг и всеотдайност.

ЕСЕ:
1.Присванието на жената - вчера днес и утре
2."И непростимото да простиш"
3."Как тревожно е да си жена"
4."Твоя единствена радост да бъде/радост да даваш..."
5."Саможертва е да си жена"

Мерси предварително, само моля да не са от Помагалото.

[VaMpiRKaTaaa]

Призванието на жената,вчера,днес и утре.

Призванито на жената винаги и до ден днешен е било ,е,и ще е да е майка.
Но за разлика от преди 100години нещата са се променили.Призванието на жените вчера,тоест,
преди 50-100години е било,само да си гледат децата ,семейството,да готвят,перат и чистят.
ТОГАВА,жените са ги смятали едвали не за робини.Ставало е каквото мъжът каже.Но днес не е така.
Днес всички жени освен,че си гледат семейството и работят.
Жените днес освен умни и красиви,са и силни,a мъжете точно от такива жени ги е страх.
След време,кой знае..може да има и жена президент.

[VaMpiRKaTaaa]

Тревога,любов и саможертва в битието на жената в едноменното стихотворение на Блага Димитрова - Жена
клик тук~Блага Димитрова~ЖЕНА

[VaMpiRKaTaaa]

Жената - един необятен свят План за интерпретативно съчинение върху “Потомка” от Елисавета Багряна и “Жена” от Блага Димитрова
ТУК

[VaMpiRKaTaaa]

Саможертва е да си жена.
Жената заема важна роля в живота на всеки човек. С ходът на историята тя вечно мени своята позиция - от създания по-низше от мъжа, източник на зли и грях, през муза за творците до днешният си образ на силна и еманципирана личност. Жената сякаш като жар-птица приема нов образ с всяка нова епоха.

„Саможертва е да си жена" - наистина е в наши дни. За да бъдеш истинска жена в повечето случай пренебрегваш себе си в грижата си за другите, Жената не е само жена. Тя е и майка, тя е и професионалист, тя е приятелка, тя е съпруга, тя е домакиня, тя е куп неща в едно и тя прави всичко това идеално. И после кажете, че не е саможертва да си жена.

Освен всички физически и физиологически гадости, които съпътстват превръщането на едно момиче в жена имаме още куп други неща, които правят съществуването като жена непоносимо. Всички предполагат, че след като си жена трябва да радваш окото, да си красива, елегантна и изящна. Ама те въобще имат ли си представа колко много усилия изисква това. Какво си мислите, че се събуждам с облечена, гримирана, лакирана, оскубана и фризирана? Честно казано, си мечтая да беше така, но не е. И да не мислите, че всичко това е приятно? Далеч сте от истината. Вместо да кисна по цял ден из козметични салони през единственият си почивен ден, мога да се излежавам кротко вкъщи. Но не, не си мислете, че се оплаквам. Съдбата, или който и да е там, е определила аз да съм жена и аз съм готова да поема пълния пакет от растенето на бюста до вървенето на токчета, наистина всичко.

С годините става още по-трудно да си жена. Жените станаха толкова еманципирани, че поеха и функциите на мъжа. Днес е възможно една жена сама да отгледа и изхрани дете, без да имам мъж до себе си и да го възпита по перфектен начин и дори да не си личи, че няма мъж до себе си. Представата за нежният пол съвсем не е нежна, Жените са по-смели, с по-силен характер и издържат по-добре под напрежение. В крайна сметка жените иззеха функциите на мъжете и се превърнаха в силният пол.

Баща ми често казва „ Във всяко малко момиченце лежи една жена" и е много прав. Дори и малките момиченца някак са готови някой ден да бъдат жени. Просто на нас ни е вложено генетично. Ние сме готови да порастем и да поемем всички отговорности и го правим идеално. Нас природата ни е създала да бъдем като каменна роза - нежна и красива, но твърда и непоколебима във всяка една ситуация. Ние сме идеални.

Човек си мисли, че е невъзможно да е на много места наведнъж. Мислете си каквото искате, една жена може да е на хиляди места наведнъж. Едновременно жената съчета в себе си майката, съпругата, домакинята, кариеристката, приятелката и още какво ли не и се справя перфектно, без проблем, без дори да усети умора. Жената преодолява всеки проблем с лекота. Тя е изначално интелигента, находчива и проницателна и дребните неща от всекидневието не я плашат.

Казват, че няма съвършени неща. Аз не съм съгласна, защото жената е най-идеалното създание на света.

Не е ли повик на природата да се самосъхраним, за да не се превърнат в жертви горките мъжки създания. А нали трябва да имам и някой, който да ги ражда на белият всят.
Взето от тук

[VaMpiRKaTaaa]

Саможертва е да си жена .Вариянт 2
ТУК

[VaMpiRKaTaaa]

Как тревожно е да си жена.
ТУК

[VaMpiRKaTaaa]

Непростимото да простиш.От древността прошката е символ на човешкия морал и благородство. Да простиш е най-милосърдния жест в живота на човек. Смелостта да се изправиш и да поискаш прошка, дори и за непростимото, те извисява и ти дава кураж да продължиш да живееш. Защото по този начин се освобождаваш от нещо, което те е задушавало и не ти е давало покой. Няма нищо по-достойно от онзи човек, който преди всичко умее да прощава не само на най-скъпите си хора, но и да може вътрешно да прости на себе си. Прошката, която даваме, се равнява на това все едно да се преродиш отново жаден за живот. Неволно в моментите на болка и гняв, изричаме думи, които навлизат като отрова в нас и се помнят цял живот. Човешко е да нараниш, но още по-човешки е да простиш и непростимото. Когато знаеш, че човекът, когото си наранил, ти е простил, ти се чувстваш свободен и готов да продължиш напред. А когато нямаш смелост да поискаш прошка, ти живееш в клетка и затваряш сърцето си за искрени чувства, защото именно прошката те възвисява и те кара да живееш пълноценно. Колкото и тежки да са думите и дори да са изречени към наш скъп приятел, никога не трябва да изпитваме страх да се изправим пред него. Той може би вътрешно ни е простил много преди ние да сме го осъзнали. Животът е само миг от вечността, затова нека бъдем благодарни и смели, за да можем да осъзнаем своята грешка навреме. Защото понякога се оказва прекалено късно, за да поискаме каквато и да е прошка. Сърцето на човек е онази ранима част, през която влизат и излизат различни чувства. Някои остават за цял живот, а други изчезват с времето. Но най-боли, когато не можеш да намериш думи, с които да поискаш прошка и не си могъл да намериш път към сърцето на човек. Съществуват много пътеки към един човек, но най-извисената е пътеката, която води към сърцето.
Взето от тук

[VaMpiRKaTaaa]

Твоята единствена радост да бъде-да даваш радост.
ТУК
Твоята единствена радост да бъде-

радост да даваш

Какво е за нас радостта-желание за едни,необходимост за други,награда за трети....или просто радост за всички!?Радостта е неизменна част от всички нас- някои са я открили,а други са я забулили в тъмнината на злото!Защо ли?Така е устроен светът-едни подаряват надежда,искрени усмивки,нежни погледи,обич или иначе казано дараяват радост-и се чувстват добре,чувстват се щастливи и доволни,виждайки трепетния пламък в очите на беззащитното,изоставено дете,усещайки съкровената,нежна обич на любим за тях човек!Други пък насаждат зло-разграбват,убиват,малтрети рат,тормозят,но пък така те се чувстват щастливи и доволни,те се чувстват радостни,когато наранят,когато отнемат радостта на друг...И никой досега не е разбрал ЗАЩО!?Но знаете ли,тези хора никога не ще дарят,нито пък ще усетят радост в живота си,те не ще почувстват истински какво е да зарадваш малко дете или голям човек,какво е да сътвориш добро,те отново и отново ще слагат белега на...

взето от ТУК

[VaMpiRKaTaaa]

E,надявам се да съм ти свършила работа и да съм била полезна.

[kocaka966]

Мерси много а само да те питам ти сама ли ги написа или ги взе от някъде ?

[VaMpiRKaTaaa]

Мерси много а само да те питам ти сама ли ги написа или ги взе от някъде ?

Първото, ''жената вчера,днес и утре''сама го написах.
За другото поразрових в нета.
Виж под есетата съм написала 'кликни тук'
дадени са линкове

[HELP_ME_I_WANNA_CARROT]

nqkoii moje li da go svalii???