Здравейте, ами ще започна от началото.Аз живея в чужбина. Едно момче от училище беше сгафило малко и аз съм му нещо като наказание. Тоест той трябва да ми помогне да разговарям повече един вид да свикна с езика. В сряда се запознахме днес беше и първият урок така да се каже. Проблемът е, че усещам, че се влюбвам в него. Той там чете от един учебник нещо и забелязах, че по време на четенето ръката му трепереше тя му треперише през цялото време де тооо и мойте. Усмихва ми се такъв. Много е любезен. Като кашляше винаги се извиняваше, което ми напраив впечатление. Та въпроса ми е какво мислите вие? Дали имаме шанс? И как да действам? Мислите ли, че той може да меее айде не харесва ама да ме е забелязал.



Днес 18.02.10/втора среща

През голямото междучасие го виждам с приятелите му. Той ме гледа и ми се усмихва със зъби даже. Прави крачка и ме пита дали ще се срещнем там кадето миналия път, хем вече се бяхме уговорили/последния път още/.Аз мила и любезна ставам/щото бях седнала/и му се усмихвам и казвам да нали, но бяхме толкова близо един от друг.

След часовете срещата

Закъснява с 5 мин, но идва, на една крачка от мен казва името ми и аз се обръщам, усмихвам му сеи той на мен. ПИтаме как ми е бил деня, после си намираме място и сядаме, започвам да чета книгата и той трябвая да ми коригира изговора, казва ми, каде сум сбъркала и че чета много хубаво, усмивки, по едно време си придарпва леко и сяда по близо до мен/бяхме седнали на едно парно и сигурно му е било горещо/ Това като цяло е, какво мислите






Днес 22.02.11 го виждам в голямото междучсие аз седя облегната на парното с поглед забит в земята и замислена докато просто изведнъж си вдигам главата и гледам, че той варви и ме е подминал обаче си даржи главата обърната към мен и аз май му се усмихнах, а той ми каза хай без глас само с устни.



Днес 23.02.11 го срещам по коридора. Той върви точно срещу мен и ми се усмихва и казва хай, аз суъщо, замо че той бързо си вдига погледа от мен и гледа напред. Незнам какво да си мисля. ПОмощ! МИсля си в петак да му кажа, че ако н ему е притяно или му ескучно да ми помага, тогава мога д аговоря с класната да спрем, да видим как ще реагриа, но съм сигурна, че ще каже , че него е ок. Вие какво мислите


Днес 24.02.11 го срещам по коридорите. Аз седя на една пейка с приятели и той минава отдалече с негови приятели. Усмихва ми се широко, но без зъби. После обаче нещо се връщат и минава на сантиметри от мен, само че този път ми се усмихва лекичко. Утре е голямата среща иии тогава ще пиша един дълъг разказ кво е станало. Благодаря ви, че ми обращате внимание, незнаете колко ми е нужен всеки един ваш коментар, а пък като такива хубави как ме успокояват.





25.02.11/Поредния ми тъп и гаден ден заради момче!

4тия час ще пишем класна. Сърцето ми тупти, ръцете ми треперят, изобщо не съм на себе си.Оказва се, че тест няма да пишем, но депресията продължава, ясно защо. Нервна чакам седнала сама да свърши шестия час, отивам в тоалетните, гримирвам се, пусхам косата си и я реша, чувствам се красива и сигурна. Тръгвам да се качвам по стълбите за уговореното място и той слиза с няколко приятели. Казва ми, че ще дойде след 5мин и дали е окей за мен, естествено казвам, че е окей. Идва след 9мин през това време седя и го чакам, обвинявам се как може да съм толкова глупава, цяла седмица броядни дни, часове, минути и секунди докато се видим, а той ме оставя да го чакам, за да изпуши една цигара. Усещам как доста момчета ме оглеждат, все пак никога не съм била гримирана на училище и с пусната коса. Идва. Усмихва ми се и ми аз се изправям готова да тръгвам, но той казва, че трябва да иде да каже, че е тук. Връща се.Тръгваме. По пътя за мястот дето сяаме ми разказва, че пуши и т.н. Имах чувството, че ми се подиграва в лицето! Сядаме. Започвам да чета, но казвам, че ми е студено и ще си облека суитчъра. Той ми предлага да си разменим мястата, за да може аз да съм до парното, но аз отказвам. Чета усмихваме се отвреме на време. Накрая той ми казва, че чета много хубаво, абе изобщо много комплименти към четенето ми. Казва ми , че ще говори с госпожата да прави м нещо друго Вървим и по пътя мълчим разедля ме се. Този път без да се уговорим за следващи път пожелава ми всичко хубаво и казва чао. Излизам навън, въпреки, че е студено вървя разкопчана, искам да чувствам студа, главата ми ще с епръсне от въпроси без отговор. Бях си намислила да суздам някакъв разговор с него, но преклаено се притеснявам и не успявам, обещавам си обаче на себе си, че следващия път ще го направя.Обещавам си, че ще го оставя да ми се усмихва б, но аз няма да му отговарям. просто ще го погледна.