Аз не вярвам в оправданията. Самата аз се забелязвам, че все нещо се оправдавам, когато не съм влюбена в някого. Шанс.


Ако иска да е с тебе, ще бъде с тебе.
Няма такова нещо като "Ми не знам", "Ми то аз...", еди-какво-си!

Знаеш ли, мъжете понякога са по-големи путки от жените. Много от тях нямат смелост да те зарежат или отрежат, ами се държат адски несериозно и се ослушват, едва ли не - ти да се усетиш, че не си желан.

На мен не ми се струва окей това, че ти си влюбена в него, а той "има няк'ви чувства". Ако е така, е почти сигурно, че не му се занимава кой знае колко с теб.
Не вярвам в тия глупости. Човек ако те харесва, те харесва. Ако е хлътнал по теб, е хлътнал по теб и те иска.

Ако просто "има няк'ви чувства", не виждам никаква перспектива - ти влюбена, а той си губи времето с някоя, с която просто му е приятно, ама не знае кво иска.

За хубавите неща е необходимо ЖЕЛАНИЕ - и от двете страни. Ако той няма желание за връзка, за обвързване, да бъде с теб и т.н., нещата стават половинчати или откровено грозни.

Не те съветвам да се примиряваш с половинчатите желания на когото и да е било.

Надявам се да греша за ситуацията ти, но помисли над думите ми.
Желая ти успех.