Споделете за 19

[Tennnnn]

Времето просто толкова бързо минава че докато се обърнеш и хоп 3-4-5-6 години са минали....

Не се осещат , и аз не можах да осета кога минаха след 3 месеца ги права 18

[s0b1esk1]

моя ще го запомня с тва че през живота ми не се бях изстрелвал така. Chervilo Loves You. а и се събрахме отличен отбор

[Isildur]

амми,беше преди години но за което се сещам е,че на 19 се преместих в чужбина щях да уча.Но за късмет съквартиранта ми беше комарджия,и така почнахме.Всичките пари които си бях взел за джобни ги вкарах във (е почти всичките,бях си оставил малко колкото да не умра от глад) една покер зала.Тогава не знаех нищо за играта,просто кликах на бутони.
И така успешно загубих 1200$ за един месец.
За щастие бях поканен на едно парти където имаше 2-ма покер прота от онлайн света на покера (тоест играят само онлайн) запознахме се,седнахме и цели 13 часа си приказвахме за покер (тоест ми обесняваха на мен) а аз задавах въпроси.
Споделиха ми за един форум,четях там и писах известно време от което установих,че много,много хора си изкарват хляба по този начин и са успешни играчи.Казах си защо да не мога и аз !? и така се разбрахме със единият играч да ме "спонсорира" един вид.Той ме спонсорира със определена сума,и ако спечеля делим 60/40 в негова полза.
Така и стана,вкара ми 1000$ в сметката и започнах да играя обаче се бяхме разбрали да играя само когато е до мен да ми "преподава"
и от тогава започнах,научих доста неща за играта благодарение на него постигнах доста работи за които съм мечтал и т.н.Вече няколко години съм успешен покер играч.
И за тези години съм разбрал,че когато става дума за пари и то никак малко приятели НЯМА.
Завърших,работих във една голяма гейминг компания,но напуснах.
Защото не обичам някой да ми се слага шеф и да работя от Х до Х часа.
Покер мога да играя на всякъде,във нета/на живо... "офиса" ми може да бъде на всякъде и да играя по което време на деня си пожелая защото във залите постоянно има трафик (е във по-големите разбира се)

[vde]

Уф тва беше отдавна, ми да ти кажа по паметни ми бяха годините след 21,
На 19 по цял ден пиех в университета с колежките или вечер с компанията. Ако не киснех пред РСто :_)

[bEbsI]

Хъх с много последващи промени.Изнасяне от вкъщи,учене в друг град,запознаване с много хора + работа по специалността ми в университета в момента и т.н. Общо взето си спомням нещата,които последваха след 19-тия ми рожден ден,отколкото него. Но нормален ден пиене,почерпки,весело за ден и после пак нямаш време да дишаш...
Но е хубаво - чувствам се емоционално заредена,общувам с адски много хора дневно,заради работата ми и все пак понякога си спомням с носталгия какво беше на 15-16. Но сега предимства.....бол .

[choparkopar]

И аз карам 19-а си година, но не мисля, че ще я запомня с нещо конкретно. Но има още 4 месеца, така че може да ми се случи нещо наистина вълнуващо.Иначе пълна скука- лекции, упражнения, зеле с моркови...

[janja]

като станеш на 18 се мислиш за възрастен човек, много зрял и голямата работа . като минаваш 19-та това се случва без да си даваш сметка и да обръщаш внимание. осъзнаваш, че животът те е тласнал към света на възрастните и не те плаши както на 16. вече започваш да гледаш по-философски на нещата и не се поддаваш на внезапни импулси..поне така го усещам при мен

[ams92]

ще запомня 19-а си година с това че се преместих при приятеля ми да живея и че с родителите ми вече не се понасяме..

[Lorein]

Моят 18ти рожден ден беше провал... Останах разочарована от повечето си приятели и досега нямам желание да си върна предишните отношения с тях. С 1 дума останах разочарована, но може би защото очаквах много. След толкова чакане на това 18 и "най-яката" година, се оказа не чак толкова приятна...
След 2 седмици ми предстои 19я рожден ден и честно казано не очаквам нищо. Точно по това време се случи така, че ще бъда на морето с приятеля и приятелите ми ( звучи тъпо ). Надявам се просто да си изкараме една хубава вечер, пък точно на рождения ми ден пътуваме навръщане - train party Та така де, вярно си е, че след като минеш 18 и някак си нямаш вече желание да ти идва рождения ден. Вече си достигнал желаните години и знаеш, че оттук нататък всичко става все по-сериозно и все по-трудно. Все пак се надявам да бъде ако не не-чак-толкова-запомняща-се година, то поне една що-годе приятно изкарана година с ( по възможност ) не чак толкова проблеми. Надявам се, че ако очакванията ми не са толкова големи, може да остана приятно изненадана.

[GreenFairy]

Навърших 19 години малко след като влязох в университета. На самият ми рожден ден половината гости не дойдоха, без да предупредят... Все пак беше весело изкарване, голяма простотия, особено последните 4-5 часа...
Преди 1 седмица завърших успешно първата си година в университета. В момента се чувствам свободна да направя всичко което пожелая

[stubborn]

Ааало,дъртите...На 18 е най-хубаво.Тва ше ви кажа.Няма повече да ви се меся в задълбочения пенсионерски разговор.Още не съм дорасла за него.Като стана на 19 след 1 година ще ви кажа

[Lorein]

Ако ние сме дърти, и ти не оставаш по-назад. 1 година разлика е нищо работа.
И за да не е спам - и от 19я си рожден ден се разочаровах. Какво да се прави, от тук нататък явно не ме чакат много хубави работи.

[Piiseto0o]

На 19 и половина съм ...честно да си кажа,не съм кой знае колко очарована скоро мина и бала ми и сега в чужбина се чудя и търся работа...Малко е кофти защото ща не ща годинките си минават но пък няма как това е животът...Спомням си колко чаках да стана на 18 за да правя каквото преценя аз ..но ейго вече карам 20-та Просто вече съм пораснала и трябва да поема живота си в мои ръце

[zoi43to]

ами аз навърших 19 септември миналата година - вече бях завършила училище,взела матурите и бях приета в университет ... Как се чувствах ли? ами ужасно - чувствах са стара мома(в буквалния смисъл) чудех се дали ще завържа приятелства в университета,щях да живея сама в друг град и т.н. Но сега 2 месеца преди да навърша 20,но все още на 19, се чувствам вече "голяма" - в смисъл имам приятел(не се смятам вече за стара мома ), завърших успешно първата си година в университета ,разбирам се с колегите си... Е , разбира се имам си и проблемите - баща ми е болен и се наложи да "парастна " бързо и да се радвам на всеки миг с него и със семейството като цяло...

[gabsit000]

На 21 февруари ги навърших,и няма някаква голяма разлика от 18 годишнината... и единственото което се случи интересно,че завърших у-ще,сега съм студентка в София...Като по-малко нашите си ме държаха изкъсо,може би сега имам вече повече свобода и воля за много неща и ми е интересно,докато някои на моята възраст,вече са им омръзнали ..

[NC]

Аз на секи ден ден си викам, че остарявам

[mon4eto]

Еми не се чувствам по- различно същото си е след някой и друг месец като навърша 20г. тогава вече ще си казвам смених 1ца с 2ка Иначе 19 ми година беше много хубава и все още си е такава. Преместих се да живея с приятеля си, започнах да се издържам , работя , уча , все нови неща за мен и съм много щастлива. Дано всичко да продължава така добре , та даже и още по-добре

[Nix]

Специално 19-я рожден ден не си го спомням с нищо, но съм сигурен че тогава горе долу почнаха някои голями разочарования- били ли те от българската образователна система, от безработицата или от селянията в държавата.... (сега съм на 23)

[Mi6inka]

Специално 19-я рожден ден не си го спомням с нищо, но съм сигурен че тогава горе долу почнаха някои голями разочарования- били ли те от българската образователна система, от безработицата или от селянията в държавата.... (сега съм на 23)

Да, и аз сякаш тая година ги усетих най-силно тези неща..ама то нормално...завършваш и след това нещо те удря по главата и влизаш в реалността. Имам още някой друг месец до 20ката и дано ми се случи нещо по-специфично, че да има с какво хубаво да си спомням 19тата си година.