Здравейте на всички! Казвам се Ирина, на 17 години съм от София. Не съм преполагала, че мога да споделя проблема си така директно във форум, но ето, че се нуждая от съвет. Ситуацията може да ви се стори смешна и детинска, но никога не знаеш какво може да ти се случи ... През септември започнах посещавам извънкласни занимания, където се запознах с едно момче от моя випуск (разбира се, ние се знаехме по физиономия от кой клас сме, но нищо повече). Никога не съм предполагала колко свестен човек е, но постепенно започнах да го опознавам. Знаете как се започва - скайп, бъзици, няколко пъти навън с общи приятели... докато един ден не ме покани да отидем на кино сами. На първата ни среща не се случи нищо особено - говорихме си, изпрати ме до вкъщи и така. Постепенно започнахме да се опознаваме и станахме доста близки. Сближава ни и дейността, с която и двамата се занимаваме. След това излизахме още няколко пъти, покани ме у тях и сега също ходим на кино и излизаме (излизаме от около два месеца), но той все още не е направил крачката да ме целуне да речем, което всъщност ме притеснява. Не мога да определя дали има нещо повече от приятелство, опитвала съм се с намеци, но той не разбира от намекване. Не смея и да заговоря на тази тема, защото ме е страх, че ще каже "ние сме просто приятели" и не знам как ще го погледна след това. От една страна цялата история не ми изглежда просто приятелска, но това, че не е направил първата крачка, ме разколебава ... Съвети наистина ще бъдат от полза, колкото и смешна да ви се стори ситуацията, благодаря ви предварително